Нобелова награда: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на чужда езикова препратка
м замяна на чужда езикова препратка
Ред 58:
Изпълнителите на волята на Нобел, Сулман и Лилеквист, организират Нобелов фонд, който да се грижи за изпълнението на волята му и организира наградите.<ref name="Abrams7-8">{{cite book|author=Abrams, Irwin|year=2001|pages=7 – 8|authorlink=#Abrams}}</ref> Те се заемат със създаването на устав на бъдещата Нобелова фондация. Още след смъртта на Алфред Нобел те са ликвидирали неговите предприятия, влагайки получените средства в ценни книжа и акции. Проектът за устав на фондацията след изготвянето му се дава за разглеждане на шведския [[риксдаг]]. Гласуването в парламента минава успешно, уставът се приема и след това се дава на краля за окончателно утвърждаване. На 29 юни 1900 г. идеята на Алфред Нобел най-после става реалност.
 
Съгласно инструкциите на Нобел, отговорен за присъждането на [[Нобелова награда за мир|наградата за мир]] става [[:en:Norwegian Nobel Committee|Норвежкия Нобелов комитет]], чиито членове са назначени през април 1897 г., скоро след влизането в сила на завещанието. След известно време са определени организациите, връчващи останалите премии. На 7 юни [[Каролинският институт]] става отговорен за връчването на [[Нобелова награда за медицина|наградата в областта на физиологията и медицината]]; на 9 юни [[Шведска академия|Шведската академия]] получава правото да връчва [[Нобелова награда за литература|наградата за литература]]; на 11 юни [[Кралска шведска академия на науките|Кралската шведска академия на науките]] е призната за отговорна за връчването на наградите за [[Нобелова награда за физика|физика]] и [[Нобелова награда по химия|химия]].<ref name="Crawford1">{{cite book|author=Crawford, Elizabeth T.|year=1984|page=1|authorlink=#Crawford69}}</ref> Тези четири институции избират 15 попечители (по трима за всяка секция), които от своя страна избират членовете на дирекционния съвет на Нобеловата фондация, с изключение на председателя и заместника, посочвани от краля. Опекуните проверяват ежегодните отчети на съвета и решават дали той да бъде разпуснат. Съветът на фондацията има пет членове с трима заместници. Един от тях се избира за изпълнителен директор, който е всъщност административният ръководител на фондацията и се занимава с нейната ежедневна дейност. До 1948 г. този пост се заема без прекъсване от Рагнар Сулман, младия сътрудник на Алфред Нобел, който отделя повече от половин век от живота си за практическата реализация на завещанието. <ref name="Нобеловата фондация"></ref>
 
На 29 юни 1900 г. е основан Нобеловият фонд, с цел управление на финансите и организация на Нобеловите награди.<ref name="Levinovitz14">{{cite book|author=Levinovitz, Agneta Wallin|year=2001|page=14|authorlink=#Levinovitz69}}</ref> В него са постигнати договорености за основните принципи при връчването на наградите, и през 1900 г. току-що създаденият устав на фонда е приет от крал [[Оскар II]].<ref name="thelocal1">{{cite web|url=http://www.thelocal.se/14776/20091005/|title=Alfred Nobel's last will and testament|accessdate=11 June 2010|last=[[Agence France-Presse|AFP]]|date=5 October 2009|work=[[The Local]]|archiveurl=http://www.webcitation.org/69mtCTr49|archivedate=2012-08-09}}</ref> През 1905 г. шведско-норвежката уния е отменена. От този момент Норвежкият Нобелов комитет отговаря за присъждането на наградата за мир, а шведските организации – за всички останали награди.<ref name="Levinovitz13-25"/>