Рафаил Попов (археолог): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м замяна на чужда езикова препратка
Ред 36:
През [[1908]] г. – Проучва Деневата и Дядо Гергевата могила [[Салманово|с.Салманово]], Преславско. Прави сондажи при пещерите Крумовите порти западно от Шумен и на [[Хисаря]] при с. [[Войвода (село)|Войвода]], Новопазарско и при с. Чаталар; Установил [[Еоцен]]ски геологически слоеве по [[Провадийско плато|Провадийското плато]]; Разкопки с. Марковча, Провадийско от еоценско време.<ref>статия:„Еоцена върху Провадийското плато”, публикувано 1919 г. в сп. Естествознание и география</ref>
[[Файл:Rafail Popov Krum Dronchilov.jpg|alt=Рафаил Попов с антрополога Крум Дрончилов в Чехия 1909 г.|ляво|мини|Рафаил Попов (в средата ляво) с антрополога [[Крум Дрончилов]] (в средата дясно) в [[Чехия]] 1909 г.]]
През [[1909]] г. е изпратен от Министерството на просветата на двегодишна специализация по [[праистория]], [[палеонтология]] и [[геология]] в [[Берлин]]<ref>Заповед 2358 от 24.81911 на М-вото</ref>. По време на специализацията си работи в [[:en:Ethnological_Museum_of_Berlin|Königliches Museum für Völkerkunde]]. Преди да се завърне в България, посещава музеи в [[Дрезден]], [[Прага]], [[Виена]], [[Будапеща]], [[Загреб]] и [[Белград]], за да се запознае с музейното дело, което да може да приложи и у нас. След завръщането си от Берлин провежда редица археологически разкопки в около 20 населявани от човека пещери ([[Деветашка пещера]], [[Темната дупка]], [[Моровица]], [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]] край [[Дряново]], Цар Крумови порти край Шумен, Чердженица, [[Зиданка]], Хайдушката (и трите край с. [[Карлуково]]), Миризливка, Еменска, Голямата и Малката Лисица край с. Беляковец, на пещерите край [[Търново]] и [[Ловеч]]. В резултат на разкопките в пещерата [[Темната дупка]], [[Карлуково]], пръв доказва наличието на [[Палеолит|палеолитна култура]] на Балканския полуостров. Изследва и важни праисторически селищни могили (напр. Коджадермен, Салманово).
 
През [[1911]] г. става учредител на Праисторическия отдел на [[Национален археологически институт с музей|Народния археологически музей]] и негов уредник до [[1929]] година. Провежда нови разкопки в пещера Моровица, село Гложене, могила село Езерово, [[Босилеград (община)|Босилеградско]] и Деве-Баргън при Търново-Сеймен. По време на [[Балканска война|Балканската война]] [[Богдан Филов]], Рафаил Попов е повикан в главната квартира на войските в [[Лозенград]], за да му спомогне за запазването на ценни старинни паметници от [[източна Тракия]].
Ред 58:
През [[1924]] – [[1927]] г. е назначен за ръководител на разкопките около с. Мадара, могилите около Мадарското плато и Мадарския скален релеф, с помощници Александър Рашенов и асистент [[Васил Миков]]. В този период районът на Мадара започва да трупа все повече популярност, и се посещава масово от учащи и учени. Освен от Рафаил Попов, разкопките се ръководят и от [[Гаврил Кацаров|проф. Гавраил Кацаров]], [[Карел Шкорпил]] и Ив. Великов. Музейният фотограф [[Георги Трайчев]] прави около 160 общи и детайлни снимки на всичко, което съставлява задача при разкопките и проучванията.
[[Файл:Rafail Popov Peshterno Drujestvo Karlukovo.jpg|alt=Рафаил Попов в Карлуково|мини|296x296пкс|Рафаил Попов (дясно отзад) със сина си (дясно), с членове от Българско пещерно дружество, на гарата в [[Карлуково]], 4 март 1936 г.]]
През [[1929]] г. основава Българско пещерно дружество, където винаги остава член със секретарска или председателска длъжност. Организира ежегодни посещения на пещери, изнасяне на беседи за значението на пещерите и нуждата от тяхното опазване. По-късно създава и клон в [[Дряново]] ([[1937]]), където в пещерата [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]] е прекарано електрическо осветление, благодарение на министър-председател [[Никола Мушанов]]. Така тя се превръща в първата облагородена и пригодена за посещение от туристи, пещера в България. Рафаил Попов настоява дружеството да основе свой собствен пещерен музей. С американската професорка д-р Гаръд ([[:en:Dorothy_Garrod|Dorothy Annie Elizabeth Garrod]]) и нейни двама асистенти Джеймс Гол и Брус Хоу (Bruce Howe), от [[Кеймбридж]], правят разкопки в Дряново и пещерата Бачо Киро. Отпечатват съвместно на английски студия в „American School of Prehistoric Research“<ref>Bulletin № 15, May, 1939, с фотографии и рисунки</ref>. Грижи се за държавна субсидия за опазване на българските пещери. Напечатва няколко статии в тяхна защита от разрушения: „Значението на нашите пещери за културната история“ ([[1931]] г.), „Пещерите като хранилища на културно-исторически материали“ ([[1935]] г.), „Пазете пещерите“ ([[1937]] г.) „Защо да пазим пещерите“ ([[1939]] г.)
 
Назначен е за директор на [[Национален археологически институт с музей|Народния археологически музей]] в София (1929 – 1938 г.) Като член на Българското археологическо дружество и негов секретар, Рафаил Попов, също като своя предшественик [[Гаврил Кацаров]], обръща особено внимание на популяризиране на миналото, на ситуирането на археологическите паметници спрямо околната среда, за да не се губи връзката между миналото и настоящето. След 10-годишен труд издава два тома „Мадара, разкопки и проучвания“<ref>447 и 276 стр. голям формат с фотографии, рисунки и 16 цветни приложения; под перото на 12 наши видни учени, с 9 студии и предговори от самия него</ref>. Особено ценна обществена дейност по време на директорството му е неговата работа по уреждане на народни исторически паркове около бележитите български исторически места Абоба-Плиска, [[Велики Преслав|Преслав]], [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]], със субсидии предимно от [[Борис III|Цар Борис ІІІ]].