Елинистическа епоха: Разлика между версии

'''Елинистическа''' или '''Елинистична епоха''' или само '''елинизъм''' е историческа и културна епоха в районаземите на Средиземноморието, обхващаща времето следот смъртта на [[Александър Македонски]] (разпадането на Александровата държава) до създаването на [[Римската империя]] от [[Октавиан Август]] (323 г. пр.н.е. – 30 г. пр.н.е.){{hrf|Попов|2000|312}}

Думата „елинизъм“ се употребява още от древните гръцки [[ретор]]и и [[философия|философи]], които означават с нея чистата атическа реч. В днешното му значение терминът е въведен от Йохан Густав Дройзен в труда му ''Geschichte des Hellenismus'' от Йохан Густав Дройзен<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://simposium.ru/ru/node/108 | заглавие=История Эллинизма |достъп_дата =25 октомври 2017 |фамилно_име=Дройзен |първо_име= Йохан Густав|дата= |труд= |издател= |език=ru |цитат= }}</ref>,. катоСъздаден е изграден по правилата на немската граматика от старогръцкия глагол, който означава „подражавам на елините“, т.и е. натоварен есвързан с духа на времето, когато гръцката култура и език се разпространяват на Изток. Именно силната експанзия на атическата култураТова обуславя една от най-характерните черти на елинизма – смесването на елински с източни елементи.

ЕлинистическатаВ епохасамата се[[елинистична приемаГърция]] като отличителентози културен етап в развитието на древна Гърция, характерен с това, че се различава силно от класическата [[полис]]на култура на [[Класическа Гърция|класическия период]]. Този контраст между двете епохи е следствие от разпростиранетоизточното на гръцките земи на Изток, завоювани от Александър Македонски, което смесва двете културивлияние. С увеличаването на границите и съжителствотоконтакта нас различни култури се изгражда и една по-отворена общност, изградена от „подвижния човек“, който е в противовес на класическата полисна култура, чиито граждани живеят единствено в догмите на общносттатясната наобщност. полисаХората вече са свързани с голяма, отворена общност и се усещат [[Космополитизъм|космополити]]{{hrf|Попов|2009|327}}.

В гръко-източните[[Категория:Елинистични монархиидържави|елинистичните държави]] няма сливане на националности. Това може да се твърди поради следното явление: въпрекиВъпреки разселването на гърци и елинизирани не-гърци в източните страни, не се наблюдава буквално смесване с местното население, а по-скоро едно обособяване на по-висшите класи в градовете – състоящо се от елини и елинизирани не-гърци, както и малка част от местните висши слоеве на населението. А останалите маси от местното население живеят дистанцирано от новозаселените градове. Докато в града обществото живее с културникултурните темпове на един елинизиран свят – говори на гръцки, има общи интереси в сферата на [[Древногръцко изкуство|гръцкото изкуство]], поезия, философия, то масите от източнотоостаналото население продължавалипродължават да говорят на своя местен език, да вярват в своите богове и да живеят с техните традиционнитрадиционните представи за бит и традиции. Гръцката култура не прониква във всички пластове на обществото, а именно си остава една градска култура. Това от друга страна съхранява гръцкото изкуство, литература и наука. Влияние от Изтока естествено има, но не така както би било, ако имаше пълно смесване и взаимно повлияване на културните маси. Източното влияние си проличава най-силно в областта на [[Антична религия|религията]].

ХарактерниВ заосновата Елинистическатаси културата на елинистическата епоха е гръцка. Характерни за нея са стремежът към красотата, пъстротата, уюта и разнообразието. Елинистическият дом показва този стремеж към изящество с по-артистичните постройки, с гледащи навън прозорци и балкони. [[Фреско|Фрески]] красят стените дори и на бедните домове. Градът придобива облик, все по-близък до днешните ни представи – с прави улици, изграждат се канализации, някои функциониращи и до днес. Строят се просторни библиотеки и училища – прочута е [[Александрийска библиотека|Александрийската библиотека]]. Училището е на почит с просветлението, задължителна част от това да се наречеш истински образован елин. Дарението за училищата се е смятало за благородна дейност, носеща изключителни заслуги и признание. КаменниИздигат театри,се [[хиподрумхрам]]иове, но и каменни театри, [[храмхиподрум]]овеи, павилиони, басейни, летни вили и се вписват до детайл в архитектурната обстановка и се изпълват от едно будно градско общество, бележещо величието на всяка една административна и културна архитектурна постройка. наСамите градакъщи са по-артистични, снабдени с прозорци и балкони. Вътре стаите са изписани с фрески, декорацията става по-богата, появяват се колоните в [[коринтски стил]].

Природата остава встрани от величието на града, което липсва на стремящиятСтремящият се към разкош гражданин. Той внася и природата в градската обстановка, за да приглуши това стандартно голо елинскосухото излъчване на града, и за да възникне градината, която впоследствие е неизменна част от всеки елинистически дворец (моделът е персийският тип парк). Прочути са дворцовият квартал в [[Александрия]] и паркът Дафне в [[Антиохия]]. Пример за подражание величието на по-мащабните тенденции е това, че дори всеки по-беденбедните гражданинграждани внасявнасят градината като уют в своята малкасвоите къщакъщи, а ако няма място, дори билое обичайно тя да се разполага на покрива. Това е времето, когато се изграждат и градските градини с пейки, скулптури и изобилие от цветя. Гърците се впечатляват от източното богатство на сортове растения и ги внасят всъгласно наложилия се интерес вкъм ботаниката[[ботаника]]та.

В елинизма се обръща внимание и на изявената красота във външния вид – още преди да започне походътпохода си на Изток, [[Александър Велики]] е първият държавник, обръснал лицето си, след което тази мода се налага масово (и по задължение) сред македонската армия (но не и сред съюзните контингенти, съставени от гърци и траки). С течение на времето бръсненето става повсеместно явление сред елинистическото общество. Брадати остават философите, по което може и да се познае от коя школа принадлежат.

Целият този стремеж към една елегантност в облика на града и на хората, повлиява значително вза положителнатаградивността градивност на еднов обществообществото, а именно ценностите и идеалите. Те оказват влияние дори в характера на войните, което впоследствие се губи впоследствие в римските разбирания за ожесточени битки. Пробужда се човеколюбието – хората държат повече на взаимоотношенията и обноските помежду си. Това води и до един по-хармоничен свят на обмянаобмен на интереси и провокиране към новости и открития. Битовата скука на елина заражда нововъведения, разчупващи стереотипното мислене до момента. Така възникват миниатюрите на [[Партений (поет)|Партений]] на любовни теми, [[Проза|прозаическата литература]], изпълнена с образи на въображението. ВУ хората се заражда стремежътстремеж към покоряванепосещение на исторически известни паметници и земи, описани от [[Херодот]]. {{източник|Интересен факт, за който пише [[Богдан Богданов]] е, че първата планинска екскурзия, за която се знае, е извършена от македонския цар [[Филип V]] в началото на II век пр.н.е. в [[Стара планина]].|2017|10|31}}

В Елинистическата епоха все повече се обръща внимание на човека и неговата същност като най-важната единица – а не само като част от обществото. Това дава възможност на жената да придобие равни права с мъжа – съществуватпоявяват се писателки, философки, спортистки, актриси. Детето също се разглежда като важна личност, за което се полагат много грижи при отглеждането му, за разлика от отношенията нав семействатасемейството през класическия период. Въобще почитаниетоУважението към [[Индивидуализъм|индивидуализма]] променя общото отношение към смисъла на всеки един елемент от същността на човека. Ценностите и добродетелите стоят в основитеосновата на разследванеизследванията и прина литературата, която развива по-голяма критичност и с ирония, описващаописва човешките качества и недостатъци. Индивидуализмът е основна идея за различните разклонения и във философските школи.

Тук се сблъскват добрата и лошата черта на нововъзникналите тенденции на тази епоха – от една страна обръщането към личността – изразът на емоционални и душевни състояния, и от друга – прекалената пищност на един народ св икономически упадък, въпреки това изтъкващ разкоша и величието си.

В различните периоди на елинистическата епоха се проследяват съответно и промени в ценностната система на изобразяване в изкуството: ранният период, в който се гради със замах и колосални, пищни идеи в архитектурата и плановият градски строеж – 280 г.пр.н.е. Следва зрелият период- – докъм 220 г.пр.н.е. – спокойната политическа обстановка влияе върху градивното творчество на стилизирано реалистическо изкуство. Третият период е времето на несигурност и дисбаланс, когато [[Древна Македония|Македония]] и [[Елада]] стават римски провинции, но това повлиява на патоса на елинистическото изкуство и развитие в науката. Късният елинизъм, който е най-дългият период, продължава докъм средата на I в. пр.н.е. Това е периодът, в който се реставрира интересът към идеалите на класическото атическо изкуство и култура. Този период може да се определи като упадък на елинистическата културна епоха.