Албанска криза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 1:
[[File:Srpska osvajanja 1912.png|thumb|Старата територия на Кралство Сърбия със заетите от сръбската армия земи през 1912 г. (без безспорната зона в Македония)]]
'''Албанската криза''' е международна криза, която избухва през 1912/13 г. в хода на [[Балканската война]] по повод на т.нар. [[албански въпрос]].
 
'''Албанската криза''' е {{факт|международна криза, която избухва през 1912/13 г. в хода на [[Балканската война]] по повод на т.нар. [[албански въпрос]].|2017|10|31}}
Силите на [[Балкански съюз|балканския съюз]] си поставят за цел да завземат всички османски владения на Балканите. В хода на военните действия в [[Северна Албания]] навлизат сръбски войски и е създаден административно [[Драчки окръг]] ({{lang-sr|Драчки округ}}).
 
{{факт|Силите на [[Балкански съюз|балканския съюз]] си поставят за цел да завземат всички османски владения на Балканите. В хода на военните действия в [[Северна Албания]] навлизат сръбски войски и е създаден административно [[Драчки окръг]] ({{lang-sr|Драчки округ}}). При преразпределението на завоюваните османски територии възниква и т.нар. ''албанска криза'' поради завладяването на арнаутските земи от войските на [[Кралство Сърбия]], [[Кралство Черна гора]] и [[Кралство Гърция]]. Кризата има най-вече териториално измерение, понеже албанските земи са с неустановени и неясни граници.|2017|10|31}}
 
{{факт|Сърбия си прави сметка, че посредством завоювания от армията ѝ [[Драч]] с околността, ще излезе на море. В хода на военните действия от есента на 1912 г. [[великите сили]] формират специална комисия със задача да определи границите на бъдеща Албания със Сърбия, Черна гора и Гърция. Следва и т.нар. [[Декларация от Вльора]]. Сръбските власти, научавайки за създаването на комисията, както и за възможността да бъдат принудени да опразнят завладените територии, започват през октомври 1912 г. подготовката за въвеждането на сръбски войски в Албания. На 14 октомври 1912 г. Австро-Унгария изразява декларативно подкрепата си за независимостта на Албания, а на 16 октомври е последвана в този си акт и от Германия. На 17 октомври сръбската армия навлиза във вътрешността на албанските земи, като същия ден министърът на външните работи на Австро-Унгария поставя на Сърбия ултиматум с искане за изтегляне на сръбските войски от Албания. На следващия ден, 18 октомври, сръбското командване, за да се избегне война с Австро-Унгария, издава заповед за оттегляне на войските си от предполагаемите албански земи.|2017|10|31}}
 
Макар и подсилен с няколко хиляди бойци от янинския гарнизон, Джавид паша е разбит и отстъпва град [[Берат]] (на 30 март 1913 г.).<ref>Hall, стр. 85</ref> Черногорските сили, обсаждащи [[Шкодра]], са подсилени от сръбски войски, но двата опита за овладяване на крепостта (на 25-27 януари и на 18-19 февруари 1913 г.) се провалят.<ref>ВБТ, т. VI, стр. 234-237</ref> Черногорските войски продължават обсадата на Шкодра и на 10 април влизат в крепостта, изоставена от турско-албанския гарнизон, но скоро са принудени от Великите сили да я напуснат.<ref>Hall, стр. 73; Boekh, стр. 46-47</ref><ref>ВБТ, т. VI, стр. 238-239</ref>
{{факт|След сключването на т.нар. [[Чаталджанско примирие]] в Северна Албания продължават бойните действия. След превземането на град [[Елбасан]] в началото на декември Сърбия спира настъплението на войските си на река [[Шкумбини]] с намерението да анексира териториите на север от нея. Областта на юг от реката остава под контрола на остатъците от османската Вардарска армия (корпуса на [[Джавид паша]]), която се оттегля в Южна Албания след [[Битка при Битоля (1912)|поражението при Битоля]]. В окупираните албански земи се развива силно четническо движение против сърбите. През март сръбските войски прекосяват Шкумбини в преследване на албански чети.|2017|9|29}} Макар и подсилен с няколко хиляди бойци от янинския гарнизон, Джавид паша е разбит и отстъпва град [[Берат]] (на 30 март 1913 г.).<ref>Hall, стр. 85</ref>
 
Черногорските сили, обсаждащи [[Шкодра]], са подсилени от сръбски войски, но двата опита за овладяване на крепостта (на 25-27 януари и на 18-19 февруари 1913 г.) се провалят.<ref>ВБТ, т. VI, стр. 234-237</ref>
 
{{факт|На 1 април 1913 г. Сърбия получава нов ултиматум от Австро-Унгария незабавно да изтегли войските си от Албания под заплахата от война. Австро-Унгария в ултиматума към Сърбия е подкрепена и от Германската империя. В действителност Австро-Унгария се опасява, че сръбски излаз на [[Адриатическо море]] ще застраши морските и&#768; комуникации.|2017|9|29}} Черногорските войски продължават обсадата на Шкодра и на 10 април влизат в крепостта, изоставена от турско-албанския гарнизон, но скоро са принудени от Великите сили да я напуснат.<ref>Hall, стр. 73; Boekh, стр. 46-47</ref><ref>ВБТ, т. VI, стр. 238-239</ref>
 
{{факт|Албанската криза, наглед невзрачна, в действителност ускорява неимоверно избухването на [[Първата световна война]]. Австро-унгарската външна политика, води до сближаване на Сърбия с Русия, и след т.нар. [[юлски ултиматум]], Сърбия получава гаранции от Русия да го отхвърли в унизителната му за суверенна държава част.|2017|9|29}}
 
== Източници ==