Blu-ray диск: Разлика между версии

Името на новия формат произлиза от използването в него на [[Син цвят|синьо]] (по-точно виолетово) [[лазер]]но излъчване ("blue„blue ray"ray“ означава "син„син лъч"лъч“, вж. ''Интересни факти'' по-долу), което позволява запис и съхранение на данни върху оптичен носител с висока плътност. Blu-ray е създаден от група от девет компании, а именно [[Sony]], [[Philips]], [[Pioneer]], [[Panasonic]], [[Thomson]], [[LG]], [[Samsung]], [[Hitachi]] и [[Sharp]]. По-късно се включват [[Apple]], [[TDK]], [[Dell]], [[Hewlett Packard]], [[The Walt Disney Company]], [[Warner Bros.]] и [[Universal Music Group.]] Конкурентният продукт [[HD DVD]] е на [[Microsoft]], [[NEC]], [[Sanyo]], [[Toshiba]] и по-късно - – някои от големите филмови къщи. Повечето филмови компании издават много от заглавията си и в двата формата.

Капацитетът на един носител Blu-ray е до 25 [[гигабайт|GB]] данни, като обемът на един двуслоен носител е 50 GB. Според физическия формат Blu-ray дисковете се делят на следните типове: BD-ROM, BD-R и BD-RE.

На Blu-ray носители може да се запише до 15 часа [[видео с висока разделителна способност]] или до 23- – 25 часа със стандартна. Тези обеми са непосилни за [[DVD]] носителите, най-вече когато става въпрос за особено големи разширения (повече от 10-20-часова видео информация) на филмовия материал: бонус сцени и материали, съпътстващи филмовото заглавие, докато допълнителни субтитри и аудио дублаж на различни езици не са проблем (виж [[DVD-Video]]), те заемат значително по-малко място. Една от причините за създаването на формата BD e по-голямата интерактивност и мултимедийност за крайния потребител. Друга като че ли по-важна причина е необходимостта от съхранение на телевизионни програми с висока [[разделителна способност (оптика)|разделителна способност]] ([[HDTV]]).

Буквата „e“ е била съзнателно изключена от думата „blue“, за да стане възможно регистрирането на [[търговска марка]], тъй като изразът „blue ray“ (''син лъч'') е обичаен и не може да бъде патентован.