Пергамско царство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
Населението на Пергам включва различни местни племена (мизийци, [[Пафлагония|пафлагонци]] и др.), а също така атиняни и македонци. В границите на царството влизат редица [[полис]]и: едни от тях се управляват от владетели от династията на [[Аталиди]]те, други са автономни. Царят контролира хазната, назначава [[Стратег|стратези]]. Най-големия си разцвет царството достига при [[Евмен I]] (263 – 241 г. пр.н.е.) и [[Евмен II]] (197 – 159 г. пр.н.е.).
В царството са сечени сребърни монети с изображения на царете. Царете са покровители на изкуствата, литературата, науката. В двора на Аталидите работят известни скулптори. Например известният [[Пергамски олтар]] е създаден в чест на победата на [[Атал I]] над галатите през 231 г. пр.н.е. В хода на [[
Постепенно царството започва да губи значение като самостоятелна държава. [[Атал III]] очевидно счита, че подчинението на Рим е неизбежно и през 133 г. пр.н.е. му завещава царството. Въпреки оказаната народна съпротива, предвождана от [[Аристоник Пергамски]], римляните основават своята провинция [[Азия (римска провинция)|Азия]].
|