Инквизиция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Fixed grammar
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
мРедакция без резюме
Ред 3:
[[File:Galileo_facing_the_Roman_Inquisition.jpg|thumb|338px|„Галилео пред Римската инквизиция“]]
 
Въведена е от папа [[Луций III]] с [[указ декрет]]на [[папска була]] в края [[12 век]] по време на Синода във [[Верона]] през [[1184]] г. Епископалната инквизиция на Луций е създадена като разсредоточена институция, пряко подчинена на папата. Задачата ѝ се състои в товa;е да разследва и, в случай на доказана виновност, да осъжда случаите на [[ерес]]. Инквизицията като самостоятелно учреждение със свой административен апарат е учредена от папа [[Инокентий III]] през [[1204]] г. по време на походите срещу [[албигойци]]те, като с нейното създаване са натоварени [[Доминиканци]]те. След 1230 г. Инокентий III поставя инквизиторите под свое пряко управление. Поради тази хронология, най-ранният период на Инквизицията на християнската църква се нарича Средновековна инквизиция, разделена на епископална и папска. По-късно във всяко самостоятелно кралство възникват структури на Инквизицията, които също отговарят единствено пред Римския епископ.
 
Правната процедура се основава на [[римско право|римското право]], установено през [[1 век]]. По-късно папа [[Григорий IX]] установява в много европейски страни т.нар. „Трибунали на вярата“, които са имали за задача да разкриват, разследват и осъждат еретиците (по смисъла на Луциевата була ''Inquisitio Haereticae Pravitatis''). Папата предава делото на Инквизицията най-вече в ръцете на монасите от ''Ордена на [[доминиканци]]те''. За своята преданост към папския престол и за борбата си с ереста основателят на ордена – Доминик де Гусман е обявен за светец. Известни са и други крайни последователи на Инквизицията, като инквизиторът Бернардо Гуи, който всявал ужас в много страни из цяла Европа.