Филиокве: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→top: вероятни оригинални изследвания; да се посочи източник |
Спас колев (беседа | приноси) махам твърдения без източник |
||
Ред 2:
'''Филиокве''' (''Filioque'') е [[Латински език|латинска фраза]], която означава „...и от Сина“. Представлява късна добавка от ХІ в. към латинския превод на [[Никео-цариградски символ на вярата|Никео-цариградския символ на вярата]], утвърден окончателно през 381 г. на [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]]. Включен е от Западната (Римската) църква в нейния догмат за [[Светата Троица]] и оповестява изхождането на [[Светия Дух]] не само от [[Бог Отец]], както в оригиналния [[Символ на вярата]], „но от Отца и Сина“. Филиокве става един от поводите за разделението на Вселенската църква през 1054 г., тъй като Източната (Константинополската) църква не приема нововъведението. <ref>[http://synpress-classic.dveri.bg/23-xxxx/diosiv.htm Американски и австралийски митрополит Йосиф, „Има различия“]</ref>
Филиокве навлиза в литургичните практики на Западната църква няколко века по-рано. Една от причините стремежът да бъде оборено [[арианство]]то. Участниците в Третия поместен събор в Толедо, Испания, през 589 г. я въвеждат, за да подчертаят божествената природа на [[Иисус Христос]]. <ref>[http://www.catholic-news.bg/?page_id=325 ''Спорът за „филиокве”: две мнения'']</ref>
Източната църква, от своя страна, се придържа към виждането, че утвърденият вече Символ на вярата не бива да бъде дописван и разглежда добавката като [[ерес]]. Основните аргументи са редица библейски текстове, сред които [[Евангелието]] на [[свети Йоан Богослов]]: „А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене.“ (''Йоан'', 15:26)
|