Александър Обретенов: Разлика между версии

Като председател на Камарата на народната култура през 1945-1947 г. съдейства за спасяване на художествено-творческата интелигенция в България от масово и сляпо репресиране от страна на новоустановената власт, за приобщаването й към променената политическа и обществена реалност и за коренни промени в нейния бит и социален статут. Като дългогодишен член на ръководствата на съюзите на архитектите и художниците спомага за изявата и утвърждаването на млади поколения творци и на много творчески имена, отхвърляни и препятствани в първите си стъпки. Работата му като директор на Института по изкуствознание също е свързана с утвържданаето на цяла плеяда нови имена, станали по-късно емблематични в българската наука.

Автор на многобройни студии, изследвания и оперативни критически статии.