Уикипедия

Световен океан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м разл.гл.точка и цитат от глобзатоплистиката
изт. за съмнително твърдение?, без копиран от друга статия текст; форматиране: 10x тире-числа, 6x нов ред, 230 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{без източници}}
[[File:Iceedgekils.gif|thumb|350px|Температурни колебания през годината в Световния океан]]
'''Световен океан''' е общото название на непрекъсната водна обвивка на [[Земя]]та, включваща всички [[океан]]и и [[море]]та, свързани помежду си пряко или чрез [[проток|протоци]]. Световният океан е част от [[хидросфера]]та на [[Земя]]та. Водата в Световния океан е с голяма топлоемност. Поемайки голяма част от топлината на [[Слънце]]то и отдавайки я, океаните оказват голямо смекчаващо въздействие върху климата на Земята. Континентите и големите архипелази разделят Световния океан на 5 големи части През 2000 г. Международният хидрографически съюз приема, че Световния океан се дели на 5 по-малки океана, с което допълва съществуващите 4 в Антарктическия или Южен океан. Аргументите в полза на това решение са следните:в южната част на Атлантическия, Индийския и Тихия океан, границите между тях са условни, а в същото време водите, около Антарктида имат своя специфика, а също са обединени от Антарктическото циркумполярно течение.
 
Самото име „океан“ идва от гръцки (''Ōkeanos'', [[Океан (митология)|Океан]] – бог на морето в [[древногръцката митология]]).
 
{{източник|Замърсяването на Световния океан води до общото затопляне на земното кълбо.
|2017|11|01}}
 
Съществуват и възгледи, че някои от научните изследвания, според които антропогенните фактори са причина за [[Глобално затопляне]] са манипулирани. Според тях има доказателства за това, че учени от Европа и Северна Америка извършващи климатични изследвания в продължение на близо 13 години систематично са фалшифицирали представените в различни доклади и научни статии данни и изводи за климата на Земята през последните 2000 години с цел да се представи съвременният относително топъл климат като уникално явление в рамките на посочения период, причинено от човешката дейност.
 
== Общи данни ==
*'''Площ''' – около 361,26 млн. km<sup>2</sup>, което представлява около 70,8 % от земната повърхност (61 % от Северното полукълбо и 81 % от Южното полукълбо).
Line 14 ⟶ 12:
*'''Средна дълбочина''' около 3700 m.
*'''Максимална дълбочина''' – 11&nbsp;022 m при [[Марианска падина|Марианската падина]].
*'''Средна годишна температура''': на повърхностните води – около 17,5 °С, най-висока – до 28 °С при [[Екватор]]а, към [[Полярни области|полюс]]ите се понижава до – 1,9 °С, в придънния слой – около 1,4- – 1,8 °С, в полярните области – под 0°С.
*'''Средна соленост на водите''' – около 35 ‰
*'''Температура на замръзване''' -1,91 °С
Line 21 ⟶ 19:
Морската вода съдържа (данните са в g/kg) главно [[натрий|натриеви]] (10,8), [[магнезий|магнезиеви]] (1,29), [[калций|калциеви]] (0,41), [[калий|калиеви]] (0,40), [[хлор]]ни (19,36) и др. йони. Тя е еднороден и постоянен разтвор, съставен от [[вода]], 3,5% соли, малко твърди частици, разтворени [[газ]]ове и [[органични вещества]]. От разтворените соли 85% са натриев хлорид. Слабо намаление на съдържанието на соли има в полярните акватории, а слабо повишение – в южните и екваториални морета ([[Средиземно море]], [[Червено море]] и др.). Скоростта на звука и електропроводимостта на морската вода е по-голяма, отколкото на сладката, и се увеличава с повишаването на солеността и [[температура]]та. От морската вода се извличат [[натриев хлорид]], [[натриев сулфат]] (мирабилит или глауберова сол), [[калиев хлорид]]; чрез дестилация се получава и сладка (питейна) вода.
 
Океаните и моретата покриват повече от две трети от земната повърхност. За хората океаните служат като ключов източник на храна. Те играят централна роля и за регулирането на климата, тъй като задържат и освобождават огромно количество топлина. Много области от световните океани все още не са изследвани.
 
Огромна част от солената вода на нашата планета се съдържа в обширните земни океани. Почти всичките 1,3 милиарда km³ солена вода на Земята са поделени между 5 гигантски водни басейна: Атлантическия, Тихия, Индийския, Южния и Арктическия океан.
Line 41 ⟶ 39:
 
=== Форми на подводния релеф ===
 
*'''Банки''' – изолирани подводни и изпъкнали форми с плосък връх и стръмни склонове. Над банката водата е с дълбочина до 200 m. По произход са наносни, вулканични, тектонски, коралови и др. Банките са богати с [[риба]] райони (Нюфаундлендска банка, Догербанк), но са опасни за корабоплаване.
*'''Гайоти''' – изолирани, плосковърхи подводни вулканични планини, срещани на групи (главно в северната част на [[Тихи океан|Тихия океан]]) или поединично (главно в [[Атлантически океан|Атлантическия]] или [[Индийски океан|Индийския океан]]). Над гайотите водата е с дълбочина от 200 до 2500 m.
Line 50 ⟶ 47:
 
== Приливи и отливи ==
 
Дължат се на периодичното колебание на океанското равнище, земната повърхност и атмосферата под гравитационното въздействие на [[Луна]]та и [[Слънце]]то. В Световния океан има 3 основни типа приливи – '''полуденонощни''' (през денонощието има 2 пълни и 2 малки), '''денонощни''' (1 пълен и 1 малък) и '''смесени''' (неправилни полуденонощни и денонощни). В открития океан разликата между приливите и отливите е до 1 m, в тесните заливи достига 18 m (залива [[Фънди]] в [[Канада]]). Предизвикват образуването на приливно-отливни течения в Световния океан и бор в речните устия.
 
Ветровете и вариращите концентрации на сол придвижват огромни маси вода на големи разстояния. Луната отдалече също влияе на океаните и надига вълни по бреговете.
 
Подобно на гигантски конвейерни ленти голям брой повърхностни и подводни течения циркулират из световните океани. Резултатът от това е пълно завъртане на земните окенаски води за периода от няколко стотици до 2000 години.
 
Line 63 ⟶ 60:
 
== Морски течения ==
 
Морските течения са постъпателни движения на водните маси в Световния океан, предизвикани от действието на различни сили (на преобладаващия вятър, на триенето, гравитационни, приливообразуващи и др.). Голямо влияние оказва [[Кориолисова сила|Кориолисовата сила]], която ги отклонява в Северното полукълбо надясно, а в южното полукълбо – наляво.
 
=== Видове ===
 
* По произход
** Предизвикани от триенето между въздушните и морските маси на морската повърхност
Line 96 ⟶ 91:
 
== Екологично зониране ==
 
Водите на Световния океан се делят на зони според обитаването им от организми и техните съобщества, в зависимост от измененията на температурата, осветеността, хидростатичното налягане, газовия режим, релефа на дъното, хранителните условия и др.
 
Line 107 ⟶ 101:
2. ''Приливно – отливна (литорал)'' – контактна зона между сушата и морския басейн, периодично заливана и отводнявана, достига широчина до няколко километра, флората е представена главно от зелени, кафяви, червени и [[синьо-зелени водорасли]], фауната – от безгръбначни и риби, приспособени към резките денонощни и сезонни колебания на температурата и солеността на водата, към действието на пряката слънчева радиация и прибоя.
 
3. ''Сублиторал (до дълбочина 200- – 500 m)'' – обхваща дълбочините, съответстващи на континенталния шелф. Най-продуктивната морска зона с изключително богата и разнообразна [[флора]] и [[фауна]].
 
4. ''Батиал (от 500 до 3000 m)'' – обхваща дълбочините, съответстващи на континенталния склон. Характерни са слабата осветеност, малки колебания на температурата и солеността на водата. Разнообразни представители на [[зообентос]]а, но беден на растителност.
 
5. ''Абисал (3- – 6 km)'' – зона на дълбоководното дъно, липсва светлина, има постоянна температура 1- – 2 °С, соленост около 35 ‰, хидростатично налягане 30- – 60 МРа. Обитава се от абисални животни.
 
6. ''Ултраабисал'' (6- – 11 km) – най-дълбоката част на океана.
 
'''В пелагиала''' – водните слоеве от повърхността до дъното:
Line 125 ⟶ 119:
'''Основни екологични зони в сладководните басейни:'''
 
'''Бентал''' – литорал (до 5- – 7 m) и профундал (дълбоководна);
 
'''Пелагиал''' – епилимнион (до 5- – 8 m), металимнион (от 8 до 14- – 20 m) и хиполимнион (над 14- – 20 m).
 
В реките (в напречен профил):
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Световен_океан“.