Разлика между версии на „Йохан Непомук Хумел“

м
замяна на чужда езикова препратка
м (Disambiguated: месаМеса (музика))
м (замяна на чужда езикова препратка)
(* [[14 ноември]] [[1778]] в [[Пресбург]], (днес [[Братислава]]), [[Кралство Унгария|Унгарско кралство]] - † [[17 октомври]] [[1837]] във [[Ваймар]]) е словашки, австро-унгарски и немски [[композитор]] и  [[пианист]].
== Животоописание ==
Бащата на Йохан Непомук Хумел, Йоханес Хумел, е бил отначало военен [[капелмайстор]] във Вартберг [[:de:Wartberg|(Wartberg)]], днес [[Сенец]], Словакия, а от [[1786]] се премества със семейството си във [[Виена]], където става един от ръководителите на оркестъра в Шиканедер театър, известен още като Фрайхаус театър ([[:de:Freihaustheater|Freihaustheater]]).
Тук на осемгодишна възраст става ученик на [[Волфганг Амадеус Моцарт]], при когото учи две години. Моцарт е впечатлен от способностите му и го учи безплатно.
Дебютът му като пианист е на един от концертите на Моцарт, когато е на 9 години.
От [[1788]] до [[1793]] Йохан Непомук, заедно с баща си, предприема концертно турне в [[Дания]] и [[Англия]]. В [[Лондон]] остава 4 години и взема уроци при [[Муцио Клементи]]. [[Йозеф Хайдн]], който по това време също е в Лондон, посвещава на младия пианист една соната, която той изпълнява по-късно на концерт в [[Хановер]], в присъствието на Хайдн. След завръщането си във Виена взема уроци при Йохан Георг Албрехтсбергер и Антонио Салиери.
 
През [[1804]], по препоръка на Хайдн и като негов наследник, Хумел става придворен капелмайстор при княз Николаус II Естерхази в Айзенщад ([[:de:Eisenstadt|Eisenstadt]]), където работи в продължение на 7 години. След напускането на тази длъжност поради разногласия, той прави турне в Русия и Западна Европа. През [[1813]] се жени за оперната певица Елизабет Рьокел; Салиери е един от свидетелите му. През [[1814]] се ражда първият му син Едуард.
От [[1816]] до [[1818]] е придворен капелмайстор в [[Щутгарт]], а от [[1819]] – придворен капелмайстор във Ваймар и учител по музика на родената в [[1811]] Аугуста фон Заксен-Ваймар-Ейзенах ([[:de:Augusta_von_Sachsen-Weimar-Eisenach|Augusta von Sachsen-Weimar-Eisenach]], бъдеща съпруга на императора на Германия и крал на [[Прусия]], [[Вилхелм I]]). Във Ваймар се ражда през [[1821]] вторият син на Йохан Непомук Хумел - Карл Мария Николаус Хумел.
 
Хумел спечелва големи възнаграждения, като съобразително използва еднаквите в Германия и Австрия закони за авторските права ([[Авторско право|Copyright]]). Въпреки че към края на неговия живот славата му избледнява, все пак той умира като един от първите богати композитори в историята на музиката. След смъртта на Хумел, [[Ференц Лист]] прави възможно издигането на негов паметник в Братислава, като изнася редица благотворителни концерти в негова чест.
Хумел е смятан за един от най-значителните пианисти на своето време и като такъв, най-силният конкурент на [[Лудвиг ван Бетовен]], с когото го свързва приятелство, често застрашено от кризи. Като Бетовен, Хумел е бил голям импровизатор. След смъртта на Бетовен, според собственото му желание, Хумел изпълнява импровизации върху негови творби в рамките на траурната церемония.
 
Йохан Непомук Хумел е бил търсен преподавател по пиано и е обучавал редица видни музиканти, между които [[:de:Carl Czerny|Карл Черни]], [[:de:Ferdinand Hiller|Фердинанд Хилер]], [[:de:Adolf Henselt|Адолф Хензелт]] и за кратко време Менделсон. Също и Лист, ученик на Карл Черни, е искал първоначално да взема уроци при Хумел, но неговите хонорари са били твърде високи. Роберт Шуман в писмо до майка си пише, че би желал да учи при Хумел, но това не се осъществява.
 
През [[1828]] Хумел публикува тритомния си труд „Подробни теоретично-практически указания за свирене на пиано” <ref>Johann Nepomuk Hummel: ''Ausführliche theoretisch-practische Anweisung zum Piano-Forte-Spiel''. Straubenhardt 1989 (Reprint).</ref>, илюстриран с безброй нотни примери.