Графичен роман: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- световноизвестни +)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Графичният роман''' или '''Графичната новела''' ({{lang-en|[https://en.wikipedia.org/wiki/Graphic_novel Graphic Novel]}}) е художествена книга, която се състои от [[комикс]] или комикси. Въпреки че думата „роман“ ({{lang-en|Novel}}) обикновено се отнася до обемни творби с измислено съдържание, терминът „графичен роман“ е често използван при всякакъв вид обемни творби, представляващи разказ, използващ визуална (картинна) последователност като средство за предаване на информацията.
 
Терминът „графичен роман/графична новела“ обикновено се различава от термина „комикс“ поради обема на творбата, тъй като „комиксът“ е къс разказ, изобразен чрез визуална последователност.
 
Терминът „графичен роман“ е започнал да се използва в [[английски_език|английския език]] през 1964-а година и е бил популяризиран в обществото на Запад от фенове на комикси след публикацията на [[Уил Айзнър]] „Контакт с Бог“ през 1978-а г. и по-късно става популярен сред широката публика в края на 80-те години на ХХ век след комерсиалният успех на първият том на [[Арт Спийгълмън]] „Мишка“ ([http://en.wikipedia.org/wiki/''Maus Maus]''), разказващ потресаващата история на един евреин, който успял да оцелее в концентрационен лагер през [[Втората световна война]].
 
Други творци, които са спомогнали за разпространяване на термина, са [[Алан Мур]] и [[Дейв Гибънс]] ([http://en.wikipedia.org/wiki/Alan_Moore Alan Moore] & [http://en.wikipedia.org/wiki/Dave_Gibbons Dave Gibbons]) с техния графичен роман „Наблюдател“ ([http://en.wikipedia.org/wiki/Watchmen ''Watchmen]''), който впоследствие се превръща във филмова адаптация, която излиза по кината през 2008 г.
 
[[Франк Милър]] също е допринесъл за разпространението на термина „графичен роман“ с неговата ранна творба „Батман: Черният рицар се завръща" ([http://en.wikipedia.org/wiki/The_Dark_Knight_Returns ''The Dark Knight Returns]''), но най-популярната му творба е „Град на греха“ ([http://en.wikipedia.org/wiki/Sin_City ''Sin City]''), която е екранизирана с помощта на известният режисьор [[Куентин Тарантино]] през 2005 г.
 
По-голяма част от „графичните романи“ са насочени към по-възрастна публика, но същевременно има много графични новели, които са подходящи за деца.
 
Първият български графичен роман е „Вечната муха“ (2010) на писателя [[Георги Господинов]] и художника [[Никола Тороманов]], но те предпочитат да преведат термина ''Graphic Novel'' като ''„трагикомикс“''. <ref>[http://books.janet45.com/books/574 За трагикомикса „Вечната муха“ на сайта на издателство Жанет-45]</ref> <ref>[http://comicsbistro.net/?p=470 „Премиера на „Вечната муха“ – български графичен роман] на сайта на Българското комикс общество</ref> <ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/29639/function.mkdir „Георги Господинов за първия български трагикомикс „Вечната муха“], [[БНТ]], 27.05.2010</ref>
 
== Източници ==