Ханс Гайгер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на чужда езикова препратка |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 4x тире, 3x кавички, 2x тире-числа, 6lokavica, 7 интервала, URL, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 24:
Той е едно от 5-те деца в семейство на професор. Започва да учи математика и физика през 1902 г. в университета на Ерланген и защитава докторат през 1906 г., въз основа на който бива приет за асистент по физика на Артър Шустер (немски евреин) в университета в Манчестер. След пенсионирането на Шустер продължава при наследилия го [[Ърнест Ръдърфорд]]. Ръдърфорд преценява добре способностите на Гайгер и му възлага много повече изследователска работа, отколкото преподавателска.
В 1908 г. Ханс Гайгер създава гореспоменатия брояч. В 1909 г. заедно с новопостъпилия младеж
В 1911 г. Гайгер и Джон Митчел Нътол формулират [[Закон Гайгер-Нътол|Закона Гайгер-Нътол]], според който константата на разпада на един радиоактивен изотоп може да се определи с енергията на емитираните алфачастици<ref>[http://en.wikipedia.7val.com/wiki/
След завръщането си в Германия в 1912 г. Гайгер заема ръководни университетски постове последователно в имперското физико-технологично учебно заведение в Берлин, където се хабилитира, след това в Кил като професор (от 1925 г.), в Тюбинген (от 1929 г.) и отново в Берлин от 1936 г. до края на живота си. Лекциите му са увлекателни и атрактивни и в Берлинското техническо висше училище ги наричат „Вариете
Гайгер оказва благотворно влияние върху младшите си сътрудници, най-известните от които са [[Джеймс Чадуик]], [[Валтер Боте]] и [[Валтер Мюлер]].
Ред 34:
Младият Чадуик пристига от Манчестер в Берлин заедно с Гайгер и под негово ръководство развива експериментаторските си умения. Впоследствие в Англия открива неутрона и в 1935 г. получава [[Нобелова награда]] за това.
Боте работи под ръководството на Гайгер до 1925 г. и го наследява в Берлинската лаборатория след като Гайгер се премества в Кил. В 1924 г. двамата изследват [[ефект на Комптън|ефекта на Комптън]], потвърждават квантовата теория и създават [[метода на съвпаденията]] за регистриране на частици със зададени между тях
Мюлер е докторант при Гайгер в университета на Кил. В 1928 г. двамата усъвършенстват датчика на Гайгеровия брояч, увеличават чувствителността му и той започва да разпознава и бета-лъчи, както и йонизиращи фотони. Новата подобрена версия е наречена на двамата
Когато се пише за Гайгер, често се отправят критики за поведението му по време на нацисткия режим. Например, описва се как в Тюбинген, след като е бил помолен за помощ, той е отказал да се застъпи за уволнен колега, чиято майка била еврейка.
Като един от водещите учени в немската ядрена физика, в 1939 г.
В интерес на справедливостта трябва да се спомене фактът, че в края на 1936 г. Ханс Гайгер, [[Вернер Хайзенберг]] и [[Макс Вин]] съставят меморандум, в който се опълчват срещу преследването на учените по страниците на национал-социалистическия печат, причиняващо отлив на студентите от специалностите
Също така, след войната става ясно, че Гайгер се е застъпил за една студентка – половин еврейка (на основата, че баща ѝ е бил лекар по време на Първата световна война) и тя е могла да посещава лекциите му като слушател и да се дипломира при него в 1940!! г.<ref>[[
През последните си години Гайгер е повален от остра форма на ревматизъм, придобит в окопите по време на Първата световна война, и е принуден да работи у дома си. Постепенно усложненията от болестта надделяват и Гайгер умира на една все още добра за творчество възраст (63 години) на 24 септ. 1945 г.
Ред 54:
== Източници ==
* [[
* [http://scilib.narod.ru/Nukes/RhodesI/ Richard Rhodes, The Making of the Atomic Bomb, 1986]
* [http://www.springerlink.com/index/f8238276vx42q343.pdf [[
▲{{СОРТКАТ:Гайгер, Ханс}}
[[Категория:Германски физици]]
|