Уикипедия

Димитър Костадинов (писател): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (- световноизвестни +)
Редакция без резюме
Ред 4:
{{Личност
| име = Димитър Костадинов
| псевдоним = Бел Белила▼
| име-оригинал =
| категория = филолог
| описание = български [[поет]], [[писател]], [[критик]]
Ред 11:
| роден-място = [[Белила]], [[България]]
| починал-място =
| националност = {{България}}
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[Филология]]
| образование = [[Великотърновски университет]]
▲| псевдоним = Бел Белила
| учил-при = ▼
| работил-в =
| студенти = ▼
| публикации =
}} {{Личност/Писател
| известен-с =
| категория = писател
| период = от 1966 г.
| жанрове = [[стихотворение]], [[есе]]
▲| учил-притеми =
| направление =
▲| студентидебют =
| известни творби =
| награди =
| повлиян =
| повлиял = }}
| бележки =
|националност = {{България}}|жанрове = [[поезия]], [[есе]]истика и публицистика, литературна критика|направление = съвременна литература|работил = преподавател|от 1966 г. до днес = |псевдоним = Бел Белила|известни творби = "Насаме с нобелисти", „Небесни дихания“, „Любовен унес“, „Изгревна изповед“, „Всекидневен човек, всекидневно човечество“ (Разговори с Никола Инджов), „Четирисезонни кодировки в поезията за деца на Иван Цанев“, "Добротворната взаимовръзка „дете-природа“ в поезията за деца на Кростьо Станишев" „Природата за деца в поезията на Петя Дубарова“}}
}}
}}
 
'''Димитър Танев Костадинов''' е български поет, писател, критик.
Line 29 ⟶ 37:
Роден е на [[11 септември]] [[1948]] г. в с. [[Белила]], Средецка (Грудовска) община, [[Бургаска област]]. Родовият му корен е от тракийци бежанци. Прадядо му, Вълко Костадинов Вълков, е бил близък съратник с [[Васил Левски]].
 
Димитър Костадинов получаваПолучава средно образование в град [[Грудово]] (сега гр. Средец). Известно време работи в НХК – Бургас. Завършва Филологическия факултет на [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]]. Работил е като учител, заместник-директор и директор в различни степени бургаски училища.
 
Вече 40 години е членЧлен на Литературен клуб „Христо Ботев“ към ДНА – Бургас (членува в този клуб от 1974 година)г. Участва в многобройни изяви на клуба – и в рецитали, и в паметни чествания, и в отпразнуване на бележити годишнини, и в издаванетоиздаване на литературни сборници…сборници. През 1983 г. получава лична поименна паметна награда от министъра на НО.
 
Самороден изпълнител на български народни песни.
Line 37 ⟶ 45:
Със специфичното си поетическо и литературоведско творчество, с учителската си и ръководна дейност в училищата, с университетската си преподавателска дейност и с доброволната си обществената работа той активно съдейства за културното и обществено развитие на [[Бургас]], на [[Бургаска област]] и на [[България]].
 
Над 10 години е бил председател на Управителния съвет на читалище „Фар“, Бургас и над 15 години председател на Литературнотворческия клуб към Дома на учителя в Бургас.
 
Над 25 години работи в Учителски институт „Христо Ботев“ – Бургас, а после е преподавател в [[Университет Проф. д-р Асен Златаров|Университета „Проф. д-р Асен Златаров“]]. Над 30 години ръководи Литературнотворчески клуб „Христо Ботев“, в който участват студенти. Бивши членове на клуба са автори на две и повече художествени и научни книги.
Line 50 ⟶ 58:
Насочва вниманието си към български литературни творци, които заслужават Нобелова награда – например към българския поет, белетрист, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски, както и дългогодишен дипломат [[Никола Инджов]] (виж е-списание „Литературен свят“, гл. редактор Георги Ангелов, бр. 26, февруари 2011 г.)
 
Издал е като автор и съавтор книги за: [[Никола Инджов]], [[Илия Буржев]], [[Кръстьо Станишев]], [[Иван Цанев]], [[Паруш Парушев (литератор)|Паруш Парушев]], [[Петя Дубарова]]. Автор е на литературоведски статии, рецензии, интервюта и друга публицистика за много творци, свързани с Бургас.<!--
 
Проявява литературоведски, литературно исторически и
литературно критически интереси и изяви в анализите на произведения на световно
известни български автори и в посвещения от негови поетични произведения,
посветени на тях и на годишнини, свързани с тях.
 
Същите интереси и изяви писателят Димитър Костадинов
откроява и при чуждестранни автори и белетристи, и поети,
наградени с една от най-престижните световни награди – Нобеловата награда за
литература. Но този поет посвещава и свои стихотворения и на много други автори
в различни области на науката, изкуството и общественото развитие.<!--
 
Проявява литературоведски интереси и изяви към творчеството на:
# български автори за деца и възрастни: [[Паисий Хилендарски]], [[Христо Ботев]], [[Иван Вазов]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Петко Р. Славейков]], [[Васил Попович]], [[Константин Величков]], Стоян Попов ([[Чичо Стоян]]), [[Стоян Дринов]], [[Елин Пелин]], [[Ран Босилек]], [[Дора Габе]], [[Елисавета Багряна]], [[Асен Разцветников]], [[Калина Малина]], [[Веса Паспалеева]], [[Ангел Каралийчев]], [[Младен Исаев]], [[Никола Вапцаров]], [[Лъчезар Станчев]], [[Асен Босев]], [[Цветан Ангелов]], [[Иван Давидков]], [[Николай Соколов]], [[Михаил Арнаудов]], [[Максим Асенов]], Михаил Берберов, [[Андрей Германов]], Богдан Глогински, [[Биньо Иванов]], [[Спиридон Казанджиев]], Радой Киров, [[Радой Ралин]], [[Николай Кънчев (писател)|Николай Кънчев]], [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], [[Йордан Радичков]], [[Вътьо Раковски]], [[Николай Хайтов]], [[Иван Шишманов]], Николай Янков, Димитър Яръмов, [[Ефрем Каранфилов]], [[Пенчо Славейков]], [[Кирил Христов]], [[Йордан Йовков]], [[Димитър Бояджиев]], [[Теодор Траянов]], [[Димчо Дебелянов]], [[Васил Друмев]], [[Николай Лилиев]], [[Стоян Михайловски]], [[Христо Смирненски]], [[Гео Милев]], Иван Мирчев, Димитър Б. Митов, [[Иван Радоев]], [[Захари Стоянов]], [[Йордан Стубел]], [[Димитър Димов]], [[Димитър Талев]], [[Никола Фурнаджиев]], [[Веселин Ханчев]], [[Георги Цанев (журналист)|Георги Цанев]], [[Добри Чинтулов]], [[Иван Пейчев]], [[Александър Геров]], [[Добри Жотев]], [[Пеньо Пенев (поет)|Пеньо Пенев]], [[Таньо Клисуров]],[[Константин Павлов]], [[Асен Златаров]], [[Атанас Далчев]], [[Владимир Башев]], Георги Данчев, [[Дамян Дамянов]], Димитър Светлин, а също така [[Леда Милева]], [[Валери Петров]] и Борислав Геронтиев, [[Борис Христов]], [[Георги Струмски]], [[Георги Ангелов (поет)|Георги Ангелов]], [[Георги Константинов (поет)|Георги Константинов]], Деньо Денев, Здравко Петров, [[Здравко Чолаков]], Йордан Милев, [[Кирил Назъров]], [[Кирил Топалов]], Красимир Дамянов, [[Петя Александрова (поетеса)|Петя Александрова]], [[Симеон Янев]], Тодор Янчев и др.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Костадинов_(писател)“.