Константин Рокосовски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Между световните войни: replaced: корпускорпус редактирано с AWB
Редакция без резюме
Ред 26:
 
== Произход ==
Роден е на [[21 декември]] [[1896]] г. Родното място на Рокосовски не е уточнено – според много източници е роден във [[Варшава]], докато други със същата увереност твърдят, че е роден в град [[Великие Луки]] ([[Псковска област]], Северозападна [[Русия]]), а семейството се пренася във Варшава скоро след раждането му. Родът Рокосовски от 13 век принадлежи към полскатаполското аристокрациягербово дворянство ([[шляхта]]) и е дал много [[кавалерия|кавалеристи]]военни. Прадядо му поручик Юзеф Рокосовски в състава на Великата армия (1812г.) взема участие в похода на Наполеон срещу Русия. Баща му Ксаверий Юзефович Рокосовски е железопътен инспектор в Русия, а майка му АнтонинаАтонида Овсянникова е рускиня, учителка (православна, белоруска дворянка) . Останал сирак на 14-годишна възраст, Константин преживява, работейкиблагодарение въвна фабрикароднините зана чорапибаща си, а след смъртта на чичо си работи във фабрика за чорапи и известно време и- като чирак каменоделец. Доста по-късно правителството на [[Полска народна република|Полската народна република]] използва този факт за пропаганда, твърдейки, че Рокосовски е участвал в построяването на [[Понятовски мост|Понятовския мост]] във Варшава. По някое време Константин, който е кръстен православно при раждането си решава да русифицира името си, като промени презимето си от ''Ксавериевич'' на ''Константинович''.
 
== Ранна кариера ==
След избухването на [[Първата световна война]] през [[1914]] г. Рокосовски се записва като кавалерист в Каргополския [[драгун]]ски полк на руската армия. Само след няколко дни служба е награден пред строя с „[[Георгиевски кръст]]“ „За храброст“ 4-та степен. За 3 години служба достига до чин [[унтерофицер]] и е награден с 3 [[Георгиевски медал]]а.кръста - 4,3 и 2 степен.

През октомври [[1917]] г. се записва като червеногвардеец, а после и в редовете на [[Червената армия]]. През 1919 г. постъпва в Болшевишката партия. По време на [[Гражданската война в Русия]] командва последователно [[ескадрон]], отделен [[дивизион]], отделен кавалерийски полк. Младият командир се отличава с мъжество и безстрашие: по време на кампаниите срещу белогвардейците на [[Александър Колчак|Колчак]] на 2 пъти получава най-високото отличие на Съветска Русия – [[Орден (отличие)|орден]]а „Червено знаме“. В същото време, въпреки отличните характеристики, придвижването му нагоре в йерархията е затруднено от полския му произход.
 
== Между световните войни ==
След Гражданската война Рокосовски учи във Военната академия „Фрунзе“ и достига до висше офицерско кавалерийско звание. През [[1923]] г. се жени за Юлия Петровна БарминойБармина, а 2 години след това се ражда дъщеря му Ариадна. От 1926 до 1928 г. служи като военен инструктор в [[Монголия]]. На следващата година съветското правителство подписва [[Хабаровски протокол|Хабаровския протокол]] с [[Китай]] и Рокосовски е назначен в състава на част със специално предназначение, охраняваща [[Китайско-източна железопътна линия|Китайско-източната железопътна линия]] до нейната продажба на [[Япония]] през 1935 г. През 1936 г. вече е командир на кавалерийски [[корпус (военна единица)|корпус]].
 
По време на службата си в [[Далечния изток]] Рокосовски е сред първите, които осъзнават мощта на бронетанковите сили. Той защитава идеята за създаването на силни бронетанкови части в Червената армия. Това го довежда до конфликт с много от старите командири, особенокойто съсфаворизират [[Семьон Будьони]], койторолята всена ощекавалерията фаворизирав кавалерийскатаманеврената [[тактика]]война.
 
През [[1937]] г., в хода на [[Голямата чистка]] на [[Йосиф Сталин|Сталин]] Рокосовски е арестуван по скалъпено обвинение за връзки с японското и полското [[разузнаване]] – започнала е [[Голямата чистка]] на [[Йосиф Сталин|Сталин]]. СледРазпитите разпити,включват включващизверски изтезания (с изтръгнати нокти, 9 избити зъба и, 3 счупени ребра), както и 32 фалшиви разстрела, е изпратен в прочутия [[затвор]] „Кресты“ в [[Ленинград]]. Въпреки всичко запазва висок дух, не прави самопризнания и отрича обвиненията. Освободен е без обяснение през март 1940 г., след ареста на шефа на НКВД Ежов със съдействието на бившия си командир маршал [[Семьон Тимошенко]] – очевидно заради подготовкатаострата липса на квалифицирани военни кадри довел до ред провали в Съветско-финландския военен конфликт и плановете за преподготовка на Червената армия с оглед започнатата вече от Хитлер война. След разговор със Сталин е реабилитиран с ранг командир на корпус в Червената армия. С въвеждането през същата година на генералските звания в армията му е присвоен чин [[генерал-майор]]. Рокосовски преминава от кавалерията в механизираните войски и е назначен в [[Киевски военен окръг|Киевския военен окръг]].
 
== Втора световна война ==
=== Битката при Москва ===
Началото на войната заварва генерал-майора като командващ 9-ти механизиран корпус. Въпреки че е недоокомплектован с [[танк]]ове и транспортни средства, корпусът води активна отбрана през юни и юли [[1941]] г., отслабваща силите наконтраатакува противника, и отстъпва само по заповед. В най-тежките дни на август Рокосовски е назначен за командир на оперативна група, която има за задача да действа на стика между 16-та и 20-та армии на Западния фронт. Дадени са му няколко офицери, [[радиостанция]] и 2 автомобила. Останалото е длъжен да си намери сам: да спира и подчинява подразделенията и частите, които среща по пътя [[Москва]] – [[Ярцево]]. По-късно групата на Рокосовски е слята с понеслата тежки загуби 16-та армия, а генералът поема нейното командване. Тя получава задача да прикрива [[волоколамск]]ото направление към Москва. Там е възникнала особено трагична ситуация – няма съветски войски, пътят към столицата е открит, а голяма част от 16-та армия е или преподчинена, или е в обкръжение. Рокосовски използва частите, както може, и прикрива направлението. Под негово разпореждане постъпват сборен [[курсант]]ски полк от военното училище „Върховен съвет на РСФСР“ (командир полковник Младенцев), 316-та стрелкова дивизия на генерал Панфилов и 3-ти кавалерийски корпус на генерал Доватор. Така около Москва е възстановена непрекъснатата линия на отбраната и през зимата на 1941 – 1942 г. се завързват упорити боеве.
 
Рокосовски има ключова роля в [[Битка при Москва|Битката при Москва]]. Той е командващ 16 армия на Западния фронт под ръководството на маршал [[Георгий Жуков]]. На 18 ноември Рокосовски иска да изтегли войските на по-изгодни позиции, но Жуков категорично отхвърля искането. Командващият армията се обръща директно към началника на Генералния щаб маршал [[Борис Шапошников]], който след оглед на ситуацията нарежда незабавно изтегляне. Жуков реагира веднага – пренебрегва заповедта на по-висшия офицер и заповяда на Рокосовски да остане на старите позиции. Впоследствие 16-та армия е унищоженасериозно отслабена, а германците завземат стратегически [[плацдарм]] на източния бряг на канала Москва-[[Волга]] в района на [[Яхрома]]. За битката при Москва Рокосовски е награден с орден „Ленин“. В началото на 1942 г. е прехвърлен към [[Брянски фронт|Брянския фронт]].
 
=== Сталинградската битка ===
На 8 март Рокосовски е ранен от осколки от [[снаряд]]. Раната се оказва сериозна – засегнати са и вътрешни органи. Откаран е в московската болница за команден състав, където преминава лечение до 23 май. 3 дни след това пристига в [[Сухиничи]] и отново поема командването на 16-та армия, като заповядва това да се разгласи по всички радиостанции. Веднага след това немците минават в отстъпление и предават Сухиничи без бой за да избегнат обкръжението. Името на Рокосовски им е добре известно. През лятото на 1942 г. хитлеристите напредват стремително към [[Сталинград]] и на 30 септември генерал-лейтенант Рокосовски е назначен за главнокомандващ [[Сталинградски фронт|Сталинградския фронт]]. С негово участие е разработена [[операция "Уран"|операция „Уран“]] за обкръжаване и унищожаване на вражеската групировка край града. На 19 ноември 1942 г. войските на няколко фронта започват провеждането на операцията, а на 23-ти затварят кръга около 6-та армия на маршал Паулус. Върховната ставка поверява на Рокосовски разгрома на обезкървения противник. Под негово ръководство на [[31 януари]] [[1943]] г. съветските войски пленяват [[фелдмаршал]] [[Фридрих Паулус]], който му предава личното си оръжие, 24 генерали, 2500 офицери и 90-хилядна армия. 3 дни преди това Рокосовски е награден с току-що учредения орден „Суворов“. Победата в [[Битка при Сталинград|битката при Сталинград]] е решителния обрат в хода на войната.
 
=== Курската дъга ===
През февруари 1943 г. Рокосовски е назначен за главнокомандващ [[Централен фронт|Централния фронт]], който има важна роля в операциите през лятната кампания. От донесенията на разузнаването става ясно, че германците планират голямо настъпление в района на [[Курск]]. Командващите на някои фронтове предлагат да се развие успехът при Сталинград и да се проведе широкомащабна [[офанзива]] през лятото на 1943 г. Рокосовски е на друго мнение – смята, че за настъпление е нужно двойно, даже тройно превъзходство в силите, което липсва на съветските войски на това направление. За да се спре немската офанзива при Курск, е необходимо да се премине в отбрана. Необходимо е личният състав и бойната техника буквално да се укрият в земята.
 
Военачалникът се проявява като блестящ стратег и аналитик – въз основа на данните от разузнаването успява точно да определи участъка, на който хитлеристите ще нанесат главния удар, да създаде на този участък дълбоко ешелонирана отбрана и да съсредоточи там около половината от [[пехота]]та, 60% от [[артилерия]]та и 70% от танковете. Новаторско решение също така е и артилерийската контраподготовка, проведена 3 часа преди началото на германското настъпление. Отбраната на Рокосовски се оказва толкова здрава и стабилна, че той успява да изпрати значителна част от резервите си на [[Ватутин]], когато на южната страна на дъгата възниква опасност от пробив. Спряна е последната голяма германска офанзива на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] и съветските войски напредват стремително към [[Киев]]. Централният фронт е преименуван на [[Първи беларуски фронт|Първи беларускибелоруски]] – отново под негово командване.
 
След [[Битка при Курск|битката при Курск]] Рокосовски е произведен в звание [[генерал-полковник]], а след 3 месеца – в [[армейски генерал]]. Славата му се разнася по всички фронтове, става широко известен и на Запад като един от най-талантливите съветски военачалници. Рокосовски има огромна популярност и сред войниците,----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- които го наричат "нашия Суворов" и даже Сталин двукратно иска извинение от него за страданията в затвора.
 
=== Операция „Багратион“ ===