Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
На 25 март 1905 г. в София се учредява дружеството „Здравец“, свързано с идеите и делото на проф. [[Иван Шишманов]], според когото грижите за здравето на децата са отговорност на цялото общество. Целта на организацията е да урежда летни ученически колонии за възможно най-широк кръг от деца (ученици, бедни, средно заможни и даже богати). През 1908 г. за нуждите на колонията се избира частна къща в с. Панчарево, заради добрия и здравословен климат и наличието на топли и студени води. До войните се закупува и подходящо място в Панчарево, заемащо площ от 14 дка., което е застроено със спални помещения, трапезария и кухня. При откриването ѝ присъстват 24 жени, сред които са първата жена-лекар в България, д-р Нина Берова – Ораховац и съпругът ѝ [[Петър Ораховац]], който по това време е директор на Гражданска санитарна дирекция – събитие, което имало широк обществен отзвук. Приемат се предимно бедни и физически слаби деца на работници, занаятчии, чиновници, хора без дом или от многодетни семейства. Променените условия след войните и общото влошаване на здравословното състояние на подрастващите дават тласък в развитието на летните детски колонии и в национален мащаб. Дружество „Здравец“ запазва водещата си роля и като организация на колонията, и като материална база. През 20-30 години на 20 век там летуват около 200-220 деца на сезон, във възрастите между 7 и 18 г. Настоятелството предприема и битови подобрения в летния лагер, наемайки лекарка, която се грижи за почиващите. Стремежът е колонията да се превърне в целогодишна, като се преправят сградите и се оборудват няколко класни стаи и болнично отделение. За кратко време ценностите на дружеството се възприемат от местното население и създават много положителни навици в хигиенно отношение у младото поколение в селото.
 
В периода 1900-1912 г. се строи шосето [[София]] – Панчарево – Пасарел – [[Калково (Софийско)|Калково]] – [[Самоков]] – Чамкория. Новото за времето си шосе е строено по немски проект. По него генерал [[Георги Вазов]] създава първата автомобилна линия в България. Наричат го царско, защото е наченато по времето на цар [[Фердинанд I|Фердинанд]] и основната му цел е била да се пътува по-лесно от София до [[Боровец]] (тогава Чамкория). От Панчарево до Пасарел шосето следва неотклонно течението на р. Искър, пренаситено е с остри завои и отвесни скални навеси над тях. Използвал се е предимно от каруцари-кираджии, които превозвали чамов материал от [[Рила]] за София. Редовни автобусни превози се появили през 40-те години, когато вече се движели и немалък брой леки коли. След построяването на новия път през пролома са възникнали и няколко ханчета. Най-близо до Панчарево е Кокалянското ханче и много често ако някой тръгне с конските впрягове по-късно от София се налагало да отпочине или да пренощува в ханчето. С прокарването на Самоковското шосе по левия бряг на Искъра и след павирането му Панчарево взема друг вид. Това създало по-добри условия за живот на местните хора – било чрез работа, било чрез реализиране на продукцията имси. Изникват съвременни вили. Кокетната и с оригинална архитектура община е служила за връзка между старото село и новопостроените вили. По-късно и в старото село били построени нови и хубави сгради, които надминавали по хубост тези около банята. Общината е била пред чешмата с големия вековен [[чинар]] Риляник, до който е имало каменен кръст. На това място са ставали религиозните церемонии и курбани.
 
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 година, в Панчарево е евакуиран [[Министерски съвет на България|Министерският съвет]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 546 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
2859

редакции