Уикипедия

Лебедово езеро: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м стил, печатни грешки и др.
Ред 21:
}}
 
'''„Лебедово езеро“''' ({{Lang-ru|„Лебединое озеро“}}) е балет в 4 действия с по една картина (или 2 действия с по 2 картини) по музика на [[Пьотр Илич Чайковски|Чайковски]], сценография на Владимир Бегичев и Василий Гелцер. Той е не само един от най-известните<ref name="Саунд"/> и обичани балети в света, но и най-често поставяният.<ref name="fm">[http://www.classicfm.com/composers/tchaikovsky/music/swan-lake/ Tchaikovsky - Swan Lake // www.classicfm.com]</ref>
 
== Сюжет ==
=== Действащи лица ===
* '''Одета''' – принцесадевойка, омагьосана в лебед
* '''Зигфрид''' – принц
* '''фон Ротбарт''' – зъл магьосник
Ред 31:
* '''Бено фон Зомерщерн'''<ref name="бел">[http://www.belcanto.ru/ballet_swanlake.html Келдыш, Ю. Чайковский. Балет «Лебединое озеро» // www.belcanto.ru]</ref> - приятел на принца
* '''Кралицата''' - майка на Зифрид
* '''Волфганг''' - учител/наставник на Зигфрид
* '''девойки лебеди''', аристократи, пажове, лакеи, селяни
* гости, аристократи, селяни
 
 
=== Либрето (Петипа/Иванов)===
Line 61 ⟶ 59:
 
=== Алтернативни финали ===
Либретото, и особено краят, претърпяват много промени и трактовки през годините.
 
* През 1950 г. в постановката на [[Константин Сергеев]] за Кировския балет трагичният край е променен в романтичен. Одета и Зигфрид заживяват щастливо.
* В съврменните трактовки на руски и китайски трупи Зигфрид се бие и убива Ротбарт, което възвръща на Одета човешкия облик.
* В постановката на Нуреев от 1986 г. Зифрид и се бие с Ротбарт, но е убит. Магьосникът отвежда триумфално Одета.
* В постановка на Нюйоркския градски балет с хореография на [[Питър Мартинс]] (след Иванов, Петипа и [[Джордж Баланчин|Баланчин]]), клетвата на Зигфрид за вярност пред Одилия изпраща Одета в небитието. Съкрушеният Зигфрид е оставен да скърби, докато завесата пада.
Line 75 ⟶ 71:
[[Файл:Swanlakesobechshanskaya.jpg|thumb|250 px|Анна Собешчанская като Одета, Москва, 1877 г.]]
[[Файл:Swanlakedecor.jpg|thumb|250 px|Декор за второ действие, Москва, 1877 г.]]
Балетът е създаден за Имперския руски театър в Москва по поръчка на директора му [[Владимир Бегичев]]. Това е нестандартна поръчка, тъй като освен [[Адолф Адам|Адам]] и [[Леон Делиб|Делиб]], сериозните оперни композитори не са писали балети.<ref name="Саунд"/><ref name="бел"/> Въпреки че нямане са останали много документи, прието е, че Бегичев и първият солист [[Василий Гелцер]] са автори на либретото<ref name="ЧН">[http://en.tchaikovsky-research.net/pages/Swan_Lake „Лебедово езеро“ на сайта Tschaikovsky Research]</ref><ref name="cal"/> (техните имена не са на афиша на първатапървия постановкаафиш), като се вдъхновяват от приказката Der Geraubte Schleier („Откраднатият воал“) (в други източници: „Езерото на лебедите“<ref name="бел"/>) на [[Йохан Музеус]] и от руската народна приказка „Бялата патица“.<ref name="cal">[https://californiaballet.wordpress.com/2011/03/23/the-history-of-swan-lake/История на „Лебедово езеро“ на сайта на Калифорнийския балет]</ref> Балетът е поръчан за примата [[Лидия Гейтен]], която впоследствие се отказва от участие.<ref name="ЧН"/>
 
Това е първият балет на Чайковски. Той често и с удоволствие е поемал платени поръчки, а в този случай го прави, по сбоствените му думи, „''отчасти заради парите, от които се нуждая и отчасти защото отдавна искам да опитам силите си в този тип музика''“.<ref name="кул"/> Балетът като жанр не е бил особено итересен за Чайковски, заради сравнително краткия живот на произведенията на сцената, но хонорарът от 800 рубли е значителен за времето.<ref name="болшой">[http://www.bolshoi.ru/performances/36/details/ Лебединое озеро. Балет - та же симфония // www.bolshoi.ru]</ref> Композиторът се подговя сериозно, като изучава балетни композиции и изисква инструкции за броя танци, дължината им, такта, в който трябва да бъдат и др.<ref name="бел"/>
 
Преди това музиката на постановките е подчинена на хореографията и изпълнява поддържаща роля. Чайковски е неудовлетворен и обръща баланса на силите като представя сложна композиция, която доминира над хореографията. Произведението е прието хладно от артистите в театъра – диригентът се оплаква от нейната сложност, а танцьорите, че е „невъзможна за танцуване“.<ref name="cal"/> Чайковски и хореографътщатният балетмайстор на Болшой [[Юлиус Венцел Рейзингер]] (щатният балетмайстор на Болшой) не си сътрудничат и работата напредва бавно. Рейзингер дори се опитва (неуспешно) да даде определени части на други композитори.<ref name="cal"/>
 
Малко известен факт е, че шест години по-рано - през 1871 г., композиторът пише кратка творба, за да забавлява племенниците си. Чайковски е вдъхновен от посещението си в [[Нойшванщайн]] - „лебедовия“ замък на [[Лудвиг II Баварски]].<ref name="кул">[https://www.culture.ru/s/lebedinoe_ozero/ 140 лет «Лебединому озеру» // Культура.рф]</ref>Творбата се казва „Езерото на лебедите“ и е представяна в семеен кръг. Предполага се, че лайтмотивъттова нае Лебедовоизточникът езерона елайтмотива взетна оттамбалета,<ref name="cal"/> въпреки чедокато част от партитурите са от загубения балет на Чайковски ''Ундина''.<ref name="кул"/> За написването на тази домашна пиеса, Чайковски се вдъхновява от посещението си в Нойванщайн - „лебедовия“ замък на Людовик II в Бавария.<ref name="кул">[https://www.culture.ru/s/lebedinoe_ozero/ 140 лет «Лебединому озеру» // Культура.рф]</ref>
 
Първоначалният сюжет следва традиционната линия за балетите по това време. Принц Зигфрид чества пълнолетието си. Негов приятел, виждайки ято лебеди, го приканва да отидат на лов. Младежът попада в сърцето на дива гора, до едно езеро. Огрени от лунната светлина, лебедите губят перата си и се превръщат в девойки, предвождани от Одета. Принцът се влюбва в нея. На следващия ден, на бала в двореца, различни принцеси танцуват в чест на Зигфрид, но той не може да си избере невеста, мислейки си само за Одета. Ненадейно се появява фон Ротбарт с дъщеря си Одилия, която коварно се преструва на Одета. Зигфрид ѝ се врича в любов. Сцената веднага потъмнява, дрехите на Ротбарт падат и той се превръща в демон. Одилия се кикоти. С трясък прозорецът се отваря и се появява Одета с корона на главата. Принцът с ужас пуска ръката на Одилия, хваща се за сърцето и бага от замъка. Последното действие почти напълно съвпада с познатото днес. Героите, съпротивляващи се на машинациите на Ротбарт, загиват в езерото.<ref name="кул"/>
Line 87 ⟶ 83:
Премиерата е на 20 февруари (4 март) 1877 г. на сцената на московския [[Болшой театър]]. Сценографи са Карл Валц (2 и 4 действие), Иван Шангин (1 д.) и Карл Гропиус (3 д.). Диригент е Степан Рябов. Балетът се е състоял от 4 действия, всяко с по една картина. В ролите: [[Полина Карпакова]] като Одета/Одилия, Станислав Гилерт – Зигфрид, Сергей Соколов – Ротбарт.<ref name="ЧН"/><ref name="БЭ">Лебединое озеро // Балет. Энциклопедия. – Москва, 1981, с. 299</ref>
 
Изборът на Карпакова е странен, тъй като по това време прима е Ана Собешчанская. Злите езици говорят, че изборът на Карпакова се дължи не толкова на нейните умения, колкото на влиятелни врагове на Собешчанская.<ref name="болшой"/> Други източници посочват, че конфликтът произтича от липсата на соло на Одета в трето действие - нещо, за което Собешчанская е настоявала пред Петипа, но композиторът отказал.<ref name="Саунд">[http://soundtimes.ru/balet/klassicheskie-balety/lebedinoe-ozero Лебедионе озеро // www.soundtimes.ru]</ref>
 
Приходите от премиерата са разочароващо малко - около 6800 рубли.<ref name="Саунд"/> Постановката на Рейзингер е приета критично и е свалена от сцена през 1882 г.<ref name="ЧН"/> след 41 представления.<ref name="cal"/> Рейзингер включва преклено много танци, които са „бедни и скучни“<ref name="Саунд"/> и правят сюжетната линия непоследователна.<ref name="болшой"/> СчитаПреобладаващото семнение е, че балетът е „беден на мелодии“ и музиката е „най-слабото място“.<ref name="Мар">[https://www.mariinsky.ru/playbill/playbill/2012/1/25/1_1900 Лебединое озеро // www.mariinsky.ru]</ref> Сценичните решения включват картонени крила<ref name="болшой"/> със залепени пера.<ref name="кул"/> Единствените положителни отзиви са за художника Карл Валц и неговата специално разработената сценична технология за осигуряването на мъгла чрез пара.<ref name="Саунд"/>
 
{{цитат|По''В музикатамузикално отношение „Лебедово езеро“ е най-добрият балет, който някога съм слушал... ПоНо танците [[Лебедовов езеро]]танцувално е едва ли не най-казинниятказионният, скучен и беден балет, поставян в Русия.''|Герман Ларош, известен критик<ref name="бел"/>}}
 
Самият Чайковски пише на своята приятелка Надежда фон Мек, че „Лебедово езеро“ е по-слаб от „[[Силвия (балет)|Силвия]]“ на [[ЛеоЛеон Делиб|Делиб]].<ref name="ЧН"/>
 
През 1880 и 1882 г. балетмайсторът [[Йосиф Хансен]] възобновявава и частично преработва спектакъла. В ролята на Одета/Одилия са [[Лидия Гейтен]] и [[Елена Калмикова]], на Зигфрид – [[Алфред Бекефи]].<ref name="БЭ"/>.
Line 99 ⟶ 95:
През 1901 г. [[Александър Горски]] прави нова постановка за московската сцена. Художници са Александър Я. Головин, Константин Коровин и Николай Клодт. Диригент е [[Андрей Арендс]], който редактира и музиката. Одета е [[Аделаида Джури]], Зигфрид - [[Михаил Мордкин]]. <ref name="БЭ"/>
 
През 1937 г. [[Асаф Месерер]] заменя трагичната смърт на Одета и Зигфрид с щастлива развръзка. Това става задължителна част от съветския репертоар.<ref name="бел"/>
 
=== Постановки в Санкт Петербург ===
[[Файл:Swanlakelegnani.jpg|thumb|150 px|ляво|Пиерина Леняни като Одета, Санкт Петербург, 1895 г.]]
На 17 февруари 1894 г. в [[Мариински театър|Мариинския театър]], като част от концерт в памет на Чайковски, за пръв път е показана картината с лебедите от второ действие с [[хореография]]та на [[Лев Иванов]]. Главните роли се изпълняват от [[Пиерина Леняни]] (Одета/Одилия), [[Павел Гердт]] (Зигфрид) и Алексей Булгаков (Ротбарт).<ref name="ЧН"/><ref name="БЭ"/> Усехът на преработката на Иванов води до преработка на целия балет.▼
 
Петипа и Иванов работят с Чайковски по „Спящата красавица“ и „Лешникотрошячката“. В спомените си Петипа пише:
{{цитат|''Балетът ''Лебедово езеро'' бе поставен първо в Москва и се оказа пълен провал. Когато научих това, отидох при директора и му казах, че не мога да приема, че музиката на Чайковски е лоша, че произведението му е лошо; проблемът беше не в музиката, а в балета, в танците. Помолих директора да ми позволи да използвам произведението на Чайковски и, подхождайки към темата по мой начин, да го поставя в Санкт Петербург. Г-н Всеволожски се съгласи и започнахме да работим по Чайковски и „Лебедово езеро“ постигна огромен успех.''|Мариус Петипа, ''Мемоари''<ref name="Mar"/><ref name="cal"/>}}
 
Работата започва през 1893 г., но внезапната смърт на композитора толкова шокира Петипа, че самият той се разболява. и работата продължава од ръководството на Иванов <ref name="Mar"/><ref name="бел"/><ref name="кул"/> Петипа прависъздава хореографията на първо и трето действие (без венецианския и унгарския танц) и апотеоза, а Лев Иванов – второ действие, унгарския и венецианския танц ([[чардаш]] и [[мазурка]]) от трето действие и цялото четвърто действие.<ref name="Mar"/><ref name="WI"/> Всички репетиции се ръководят от Иванов, тъй като Петипа е болен.<ref name="Mar"/><ref name="бел"/>
 
Александър Ширяев, помощник хореограф и внук на [[Цезар Пуни]], си спомня, че музиката на Чайковски е затруднила Петипа, тъй като дотогава е работил с щатни композитори като Пуни и [[Лудвиг Минкус|Минкус]], които са били готови да правят всякакви промени, които хореографът е изисквал.<ref name="Mar">Nelkin A. et al. The History of the Mariinsky Theatre in pictures, memoirs and documentation 1784 - 2008. - St. Petersburg, 2008, p. 187</ref>
 
▲На 17 февруари 1894 г. в [[Мариински театър|Мариинския театър]], като част от концерт в памет на Чайковски, за пръв път е показана картината с лебедите от второ действие с [[хореография]]та на [[Лев Иванов]]. Главните роли се изпълняват от [[Пиерина Леняни]] (Одета/Одилия), [[Павел Гердт]] (Зигфрид) и Алексей Булгаков (Ротбарт).<ref name="ЧН"/><ref name="БЭ"/> Усехът на преработката на Иванов води до преработка на целия балет.
Премиерата на преработения спектакъл е на 15 (27) януари 1895 г. в Мариинския театър. [[Либрето]]то е преработено от [[Мариус Петипа|Петипа]] и [[Модест Чайковски]], а партитурата – от [[Рикардо Дриго]].<ref name="БЭ"/><ref name="кул"/> В ролите са пиерина Леняни и Павел Гердт.<ref name="бел"/> Тъй като Гердт е вече на 51 години, хореографите правят компромис - Одета танцува белия дует не със Зигфрид, а с Бено, а в четърто дейстие мжката вариация от па-дьо-дьото е пропусната.<ref name="бел"/>▼
 
▲Премиерата на преработенияцелия преработен спектакъл е на 15 (27) януари 1895 г. в Мариинския театър. [[Либрето]]то е преработено от [[Мариус Петипа|Петипа]] и [[Модест Чайковски]], а партитурата – от [[Рикардо Дриго]].<ref name="БЭ"/><ref name="кул"/> В ролите отново са пиеринаПиерина Леняни и Павел Гердт.<ref name="бел"/> Тъй като Гердт е вече на 51 години, хореографите правят компромис - Одета танцува белия дует не със Зигфрид, а с Бено, а в четърто дейстие мжкатамъжката вариация от [[па-дьо-дьотодьо]]то е пропусната.<ref name="бел"/>
 
Версията на Петипа и Иванов остава в историята като основа за всички по-късни преработки, освен модернистичните. Най-плътно се следват „каноничната“ хореография на второ действие на Иванов и „черния“ pas d’action (нерядко преобразуван на [[па-дьо-дьо]] на Зигфрид и Одилия) на Петипа.<ref name="болшой"/> Хореографията на Иванов в т.нар. "бели" сцени (сцените с лебедите) се сред от най-високите образци на лиричност и чувственост в класическия балет. Той маха картонените крила и ги пресъздава чрез движението на ръцете; добавя и дуета а Зигфрид и Одета и танца на малките лебеди.<ref name="кул"/> Постановката на ръцете и гърба пресъздават не само движенията на истинските птици, но и изразяват множество силни чувства като любов, страх, болка и тевожност.<ref name="WI"/> Спектакълът, основан на темите за двойнствеността, борбата между неизкушеността и коварството, силата на верността, достига невиждана дотогава психологическа дълбочина.<ref name="кул"/>
 
Двойната роля на Одета/Одилия се приема за една от най-тежките в балетното изкуство, защото изисква не само физическа издържливост и технически умения (вкл. 32 [[фуете]]та в трето действие), но и художествено превъплъщаване в два напълно противоположни образа. Някои хореографи - като [[Агрипина Ваганова]] в Кировския балет и Александър Горски в Болшой през 20-те години на ХХ век, разделят ролята между две изпълнителки, което опростява психологическия образ и улеснява изпълнението.<ref name="болшой"/> Тридесет и двете фуетета, които стават знакови за партията на Одилия, са специално включени, за да покажат уменията на Леняни. Те са били нейният коронен номер - тя първа изпълнява този „невиждан трик“.<ref name="болшой"/> Част от публиката не приема тази комбинация за истинско изкуство и го сравняват с акробатика.
 
Тридесет и двете фуетета, които стават знакови за партията на Одета, са специално включени, за да покажат уменията на Леняни. Те са били нейният коронен номер - тя първа изпълнява този „невиждан трик“.<ref name="болшой"/> Част от публиката не приема тази комбинация за истинско изкуство и го сравняват с акробатика.
 
Пълната музика на балета е поставяна само веднъж – през сезон 1955/1956 на сцената на Държавния балет в [[Саратов]].<ref name="ЧН"/>
 
На сцената на Мариинския театър хореографията на Петипа и Иванов претърпява три радикални редакции. Първата е на [[Агрипина Ваганова]]<ref name="Мар"/> през 1933 г.<ref name="бел"/> Тя се опитва да проясни мистицизма на музиката и либретото и представя девойката- лебед като халюцинация на един начетен младеж.<ref name="Мар"/> Вместо фантастичен балет, се появява романтична новела. Действието се пренася в началото на XIX в. Принцът става граф, увлечен от старинни легенди, а Ротбарт е съседът херцог, който иска да ожени дъщеря си за графа.<ref name="бел"/> Лебеди не са омагьосани момичета, а птици, аи Одета е плод на въображението на Зигфрид.<ref name="кул"/><ref name="бел"/> Апотеозът е премахнат и с него идеята за задгробния им съвместен живот. Вместо това хецогътхерцогът прострелва лебеда, който умира в рацетеръцете на принца, а той самият се пробожда с кинжал.<ref name="бел"/><ref name="Мар"/>
 
За сметка на това Ваганова добавя танца при първата среща на Зигфрид и Одета (преди това е пантомима) и характерните „лебедови ръце“.<ref name="Мар"/> <ref name="кул"/> Ролята на Одета и Одилия сее разделяразделена и изпълняваизпълнена респективно от [[Галина Уланова]] и Олга Йордан.<ref name="бел"/>
През 1945 г. [[Фьодор Лопухов]] добавя ръкопашна схваткадвубой между Зигфрид и Ротбарт<ref name="бел"/>, щастлив финал и подплътява образа на Ротбарт с отлична вариация.<ref name="Мар"/> Целият бал е третиран като плод на черната магия - гостите се появяват и танцуват по заповед на Ротбарт.<ref name="бел"/>
 
Понастоящем в репертоара на Мариинския театър е включена редакцията на [[Константин Сергеев]], чиято премиера е на 8 март 1950 г.<ref name="Мар"/>
 
=== Други постановки ===
На 3/16 май 1910 г. Руският балет на [[Сергей Дягилев|Дягилев]] поставя в Лондон за пръв път хореографията на Петипа и Иванов в съкратен аранжимент на [[Михаил Фокин]].<ref name="ЧН"/><ref name="Нур"/><ref name="бел"/> В главните роли са [[Матилда КшешинскаКшесинская]] и [[Вацлав Нижински]].<ref name="Нур"/><ref name="бел"/> Декорите и костюмите са на Константин Коровин и Александър Головин, взети назаем от Болшой театър.<ref name="бел"/>
 
Пълният балет е поставен за първи път от западна трупа в театъра Садлърс Уелс през 1834 г. в постановка на Николай Сергеев<ref name="бел"/> и с Алисия Маркова и Робърт Хелпман в главните роли.<ref name="ЧН"/>
 
През 1936 г. френският балетмайстор [[Серж Лифар]] поставя наколко откъса на сцената на Парижката опера, но целият балет е поставен чак през 1960 г. във версията на [[Владимир Бурмейстер]].<ref name="Нур"/><ref name="бел"/>
 
===Редакция на Бурмейстер===
През 1953 г. съветският хореограф Владимир Бурмейстер се връща към оригиналната музика и оркестровка на Чайковски като премахва по-късни допълнения на други композитори и размества някои части.<ref name="Ind"/> Възстановено е и изгубеното па-дьо-дьотодьо от бала в 3-то действие. Днес това па-дьо-дьо се танцува в постановките на [[Джордж Баланчин|Баланчин]] (адажиото и мъжкото соло), [[Фредрик Аштън]] (кодата) и руските постановки (вариацията на Одилия).<ref name="NYT">Kisselgoff, Anna. [http://www.nytimes.com/1998/12/17/arts/ballet-review-a-revisionist-53-swan-lake-all-fire-and-ice.html BALLET REVIEW: A Revisionist '53 'Swan Lake' All Fire and Ice] // New York Times, 17.12.1998</ref>
 
Към либретото е добавен пролог, в който Одета е превърната от Ротбарт в лебед, а краят е редактиран - възстановено е наводнението от оригиналната остановка на Рейзингер<ref name="NYT"/>, лебедите ъзвръщатвъзвръщат човешкия си образ<ref name="бел"/>, а Зигфрид и Одета заживявят щастливо.<ref name="Ind">Percival, John. [http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/theatre-dance/features/dance-a-swan-to-die-for-9217975.htm Dance: A swan to die for] // Indepedent.co.uk, 08.02.2002</ref><ref name="кул"/><ref name="Саунд"/>
 
Бурмейстер поставя изцяло нова хорографияхореография в 1-во и 3-то действие, като запазва 2-ро и 4-то действтие в оригинала на Иванов.<ref name="NYT"/><ref name="WI"/><ref name="кул"/> В първо действие Зигфрид и приятелите му танцуват със селските момичета и игнорират кандидат-годениците, които кралицата му представя.<ref name="NYT"/> В трето действие сюитата от характерни танци също е третирана като поредния трик на съблазън на Одилия.<ref name="бел"/>
 
Постановката е изпълнена през 1956 г. в театър „Шатле“ в Париж от балетната трупа на [[Константин Станиславски|Станиславски]], а през 1960 г. е създадена и френска продукция. Костюмите и декорите са дело на Димитри Бушен. В гланите роли са Жозет Амиел и Петер Ван Дайк. През 1974 г. декорите и костюмите са подновени от Морис льо Нестор за продукцията с участието на [[Наталия Макарова]] и [[Рудолф Нуреев]]. <ref name="WI">Merril ,Bruce. [https://www.worldandischool.com/public/1992/november/school-resource20525.asp A Sumptous Swan] // The World and I School, 11/1992</ref>
 
И днес редакцията на Бурмейстер може да се види на сцената на Московския академичен музикален театър на името на Станиславски и Немирович-Данченко.<ref name="кул"/>
 
=== Хореография на Нуреев ===
През юни 1962 г. [[Рудолф Нуреев|Нуреев]] е поканен от Кралския балет в Лондон вда ролята наизиграе Зигфрид в постановката на [[Нинет де Валоа]] и [[Фредрик Аштън]]. Нуреев изпълнява ново соло в края на първо действие, преди [[па де троа]]то – часттанц, коятокойто обикновено не се изпълнява. Тази добавка е възприета радушно и остава част от последващи лондонски постановки.<ref name="Нур"/>▼
Днес едва ли ще се намерят две еднакви театрални партитури на балета. За най-радикални се считат обаче виенската постановка на [[Рудолф Нуреев]] и версията на Бурмейстер.
 
▲През юни 1962 г. Нуреев е поканен от Кралския балет в Лондон в ролята на Зигфрид в постановката на [[Нинет де Валоа]] и [[Фредрик Аштън]]. Нуреев изпълнява ново соло в края на първо действие, преди [[па де троа]]то – част, която обикновено не се изпълнява. Тази добавка е възприета радушно и остава част от последващи лондонски постановки.<ref name="Нур"/>
[[Файл:Wiener Staatsoper Schwanensee Szene Akt4.jpg|thumb|350 px|Сцена от 3 д. на постановката на Нуреев, Виенската опера, 2010 г.]]
 
През окомври 1964 г. Нуреев поставя цялостна своя хореография завъв Виенската опера. Докато в руската традиция сюжетът се върти около двойния образ на Одета/Одилия, Нуреев центрира своята постановка върху Зигфрид.<ref name="кул"/><ref name="Нур"/> Той изпълва образа на принца и го развива в психологически план – първо тъжен и обзет от скука, после влюбен и накрая измамен и унищожен. <ref name="Нур">[http://www.nureyev.org/rudolf-nureyev-choreographies/rudolf-nureyev-swan-lake „Лебедово езеро“ на Нуреев // Фондация Нуреев]</ref>
{{цитат|''За мен „Лебедово езеро“ е фантазията на принц Зигфрид. Възпитанието му в духа на романтичното разпалва страстта му към безкрая и той отказва да приеме реалността на властта и на брака, който му е натрапен от учителя му и майка му. За да избегне скучната си съдба, той създава идеята за езерото – това „друго място“, за което мечтае. Съзнанието му ражда както идеализираната любов, така и забраната ѝ. Белият лебед е недостижимата жена, черният лебед – нейният огледален образ, тоно както и Ротбарт е корумпираната същност на учителя Волфганг. Когато фантазията изчезва, принцът не знае как да запази разума си.''|Рудолф Нуреев<ref name="Нур"/>}}
 
Тази постановка, с участието на [[Марго Фонтейн]] и Нуреев, е посрещната с възторг, а двамата са викани на бис рекордните 89 пъти.<ref name="Саунд"/>
 
Двадесет години по-късно, през 1984 г., Нуреев прави още по-радикална промяна в постановка за Парижката опера. Цялата история става плод на въображението на принца.<ref name="кул"/><ref name="Нур"/> Нуреев добавя пролог, в който принцът сънува кошмар – голяма граблива птица отвлича момиче, което се превръща в лебед. Според [[Зигмунд Фройд|Фройд]], грабливата птица изобразява желанието на мъжа да се докаже сексуално. Одета и Одилия са проекции на страстта на младия принц. Той е обсебен от вина към майка си, тъй като отказва да приеме властта и свободата да избере съпруга. Изплашен от перспективата да възмъжее, той се оттегля във фантазиите си. Някои интерпретират това като латентен [[аутизъм]] и дори [[хомосексуалност]].<ref name="Нур"/>
 
Най-разпространените замени са връщането в трето действие на вариациите на главните герои, първоначално написани от Чайковски като pas de six и па-дьо-дьо, както и включването в четъртачетвърта картина на дуета по музиката на втората вариация от pas de six.
 
=== Хореография на Матс Ек ===
Line 167 ⟶ 159:
 
=== Хореография на Матю Борн ===
През 1995 г. английският хореограф Матю Борн поставя „Лебедово езеро“ в „Садлърс Уелс“ в Лондон почти изцяло в мъжки състав. Либретото е променено, а част от музиката реаранжирана. Главният герой е престолонаследник, чието желание за свобода и индивидуалност е представено чрез образа на лебеда. Борн, който не е балетен хореограф, иска да покаже физическата и агресивна страна на лебедите. Хореографията е вдъхновена от „Птиците“ на [[Алфред Хичкок|Хичкок]], а либретото от скандалите около кралскотобританското кралско семейство и развода на [[принц Чарлз|принц Чарлз]]. <ref>Интервю с Матю Борн // https://www.theguardian.com/stage/2013/oct/14/how-we-made-matthew-bourne-swan-lake</ref>
 
Версията на Борн е включена в училищните програми във Великобритания.<ref name="Саунд"/>
 
===Редакция на Юрий Григорович===
През 1969 г. по повод турне във Великобритания Болшой театър започва нова преработка. Юрий Григорович поставя нова хореографията, като оставя най-доброто от Петипа и изчиства второ действие от всички "наслоявания" след Иванов.<ref name="болшой"/> Сюжетът се върти не около историята на девойката, а на съдбата на принца.<ref name="бел"/> Персонажът на Ротбарт е усъвършенстван в този на Злия магьосник, за когото се създават и танцови партии (дотогава героят се изразява предимно чрез [[пантомима]]). Така той не само се превръща в алтернативно "аз" на Зигфрид<ref name="кул"/> и главен персонаж, но и завършва втората - „черна“, двойка.<ref name="болшой"/> Философските нотки на продукцията се допълват и от декорите - контурът на замъка е замъглен, езерото е обгърнато в мъгла.<ref name="болшой"/>
 
Основният проблем за версията на Григорович се оказва последната картина, в която грандиозната буря унищожава пристана на лебедите. Одета умира, Злият магьосник тържествува. Този апокалиптичен финал не е приет от министъра на културата Екатерина Фурцева.<ref name="болшой"/><ref name="бел"/> След нейната намеса за Великобритания заминава версията на Бурмейстер. Григорович е принуден да преработи наново балета си щастливда добави сщастлив финал, който той саркастично нареченнарича „апотеоз във фа мажор“.<ref name="болшой"/>
 
Смислово, постановката на Григорович не е свързана с първоначалния замисъл на балета, а простосамо използва хореографията във второ действие.<ref name="болшой"/>
 
Григорович успява да възкреси първоначаната си хореография през 2001 г. Болшой балет днес танцува именно тази преработка.<ref name="болшой"/><ref name="кул"/> В нея умира само Одета.<ref name="бел"/>
Line 182 ⟶ 174:
 
===Други чуждестранни трактовки===
В постановката на [[Джон Ноймайер]] за Хамбургския балет през 1976 г. Зигфрид е самият крал ЛюдвикЛудвик Втори, чийто замък вдъхновява Чайковски. Балетът „Илюзия като ''Лебедово езеро''“ разказва за лудостта на краля, потопен в естетиката на сънищата;<ref name="кул"/> цялата история е плод на болната му фантазия.<ref name="Саунд"/>
 
През 2002 г. хореографът Греъм Мърфи поставя за Австралийския балет доста свободна интерпретация с препратки към проблемите на британския престолонаследник [[Чарлз, принц на Уелс|принц Чарлз]] и [[Даяна Спенсър|принцеса Даяна]]. Одета е принудена да дели своя любим с баронеса фон Ротбарт, което я докарва до психиатрична клиника.<ref name="кул"/> Лебедите са просто плод на болното ѝ въображение.<ref name="Саунд"/>▼
 
▲През 2002 г. хореографът [[Греъм Мърфи]] поставя за Австралийския балет доста свободна интерпретация с препратки към проблемите на британския престолонаследник [[Чарлз, принц на Уелс|принц Чарлз]] и [[Даяна Спенсър|принцеса Даяна]]. Одета е принудена да дели своя любим с баронеса фон Ротбарт, което я докарва до психиатрична клиника.<ref name="кул"/> Лебедите са просто плод на болното ѝ въображение.<ref name="Саунд"/>
Доста фриволна иннерпретация е и спектакълът „Езерото“ на [[Балет на Монте-Карло|Балета на Монте-Карло]] по хореография на Жан-Кристоф Майо от 2011 г. Весто езеро, действието се развива около скали, а злият ротбарт е заместен от Кралицата на нощта, която го хипнотизира. Историята е драматично представяне на неговите детски страхове, на ''„борбата на животинските еротични инстинкти на нощта с чистотата на дневния свят“''.<ref name="кул"/>▼
 
▲Доста фриволна иннерпретация е и спектакълът „Езерото“ на [[Балет на Монте-Карло|Балета на Монте-Карло]] по хореография на [[Жан-Кристоф Майо]] от 2011 г. ВестоВместо езеро, действието се развива около скали, а злият ротбартРотбарт е заместен от Кралицата на нощта, която го хипнотизира. Историята е драматично представяне на неговитедетските детскистрахове страховена Зигфрид, на ''„борбата на животинските еротични инстинкти на нощта с чистотата на дневния свят“''.<ref name="кул"/>
През 2013 г. хорографът [[Раду Поклитару]] изменя основният коннфик в балета - превръщането на момичетата в лебеди. В неговата верси става обратното - лебедът е жертва на начен есперимент и насилствено е превърнат в малко момче на име Зигфри. Одета представлява светлата мечта, а Одилия - суровата реалност.<ref name="кул"/>▼
 
▲През 2013 г. хорографътхореографът [[Раду Поклитару]] изменя основниятосновния коннфик в балета - превръщането на момичетата в лебеди. В неговата версиверсия става обратното - лебедът е жертва на наченнаучен есперимент и насилствено е превърнат в малко момче на име ЗигфриЗигфрид. Одета представлява светлата мечта, а Одилия - суровата реалност.<ref name="кул"/>
През 2014 г. Норвежкия балет поставя продукцията на Александър Екман, който се връща към оригиналната версия, включваща драматични актьори и устни реплики. На сцената е създадено истинско езеро с вместимост от 6 000 л вода. кулминацията е двубоят между белия и черния лебед в елегантни дизайнерски костюми.<ref name="кул"/>▼
 
▲През 2014 г. НорвежкияНорвежкият балет поставя продукцията на Александър Екман, който се връща към оригиналната версия, включваща драматични актьори и устни реплики. На сцената е създаденонаправено истинско езеро с вместимост от 6 000 л вода. кулминациятаКулминацията е двубоят между белия и черния лебед, облечени в елегантни дизайнерски костюми.<ref name="кул"/>
 
===В България===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лебедово_езеро“.