Разлика между версии на „Атанас Димитров (политик)“

редакция без резюме
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година Димитров е включен в областното ръководство на БКП в Стара Загора и от 1949 година го оглавява.<ref name="ташев"/> От 1951 година е министър на леката и хранителната промишленост в правителството на [[Вълко Червенков]], а през 1954 година става член на Централния комитет на БКП.<ref name="ташев"/> През 1956 – 1959 година е министър на хранителната промишленост, след това за кратко отново е първи секретар на Областния комитет на БКП в Стара Загора, но е върнат в [[София]] като председател на Комитета по промишлеността (1959 – 1962, 1966 – 1968), председател на Комитета по хранителна промишленост (1962 – 1966) и председател на Държавния комитет за битови услуги (1968 – 1971).<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 265, ISBN 954-528-790-X</ref><ref name="ташев"/>
 
През 1971 и 1976 година Атанас Димитров е посланик в [[Чехословакия]], а през 1976 – 1977 е председател на Комитета по туризъм. От 1977 до 1990 е заместник-председател на Народното събрание.<ref name="ташев"/> Член е на Националния съвет на ОФ.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 70</ref>. От 1948 до 1954 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1954 до 1990 г. и член на ЦК на БКП. Награждаван е дватри пъти с орден „Георги Димитров“.<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 67</ref><ref>Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1982, с. 65</ref>
 
Атанас Димитров умира на 4 май 1995 година в София.