'''Обсадата на Зара''' {{факт|продължава в периода от 10 ноември до 23 ноември 1202 г. и завършва с превземането на града от участниците в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] - от владението на [[кралство Унгария]].|2017|11|2}}
{{факт|Това се случва въпреки протестите и несъгласието на папа [[Инокентий III]], но тъй като [[Венеция|венецианци]]те плащат на [[кръстоносци]]те, на път за [[светите земи]], участниците в похода се отбиват първо към Зара, която е по онова време (преди [[Дубровник]]) основен външнотърговски съперник в [[Адриатика]] и въобще в [[Средиземноморие]]то. По този начин, преди [[Константинопол]], Зара се явява първия (при това католически) град превзет от кръстоносците.|2017|11|2}}
{{факт|След като Зара е превзета, е и разграбена от кръстоносците - понеже венецианците им обещават по стар обичай плячката. Предходно Зара е отстъпена от [[Византия]] през 1069 г. на [[Хърватско кралство|Хърватското кралство]], което от 1102 г. е в [[хърватско-унгарска уния]], а преди това е един от осемте [[далматински градове-държави]], част от [[Далмация (тема)|тема Далмация]].|2017|9|23}}
{{факт|По силата на [[Задарски мирен договор|Задарския мирен договор]] от 18 февруари 1358 г., всички венециански владения в Далмация с островите от залива [[Кварнер]] до [[Драч]], т.е. цяла [[Албания Венета]] е върната на [[корона на Свети Стефан|короната на Свети Стефан]]. Това положение не е признато от трета страна - [[Дубровник]], от когато за Рагуза е прието да се употребява името [[република Дубровник]], т.е. като за самостоятелен субект на международното право.|2017|9|23}}
{{факт|След [[Битка при Мохач (1526)|битката при Мохач]], Далмация с нейната столица Зара става арена на спор между [[османци]]те и венецианците.|2017|9|23}}
