|
| карта2 = Razgrad Oblast map.png
}}
[[Картинка:Bulgaria Razgrad Province relief location map.jpg|мини|230п|Релефна карта]]
'''Област Разград''' е една от 28-те [[области на България]]. Съседни на областта са: [[област Силистра]] на североизток, [[област Русе]] на запад-северозапад, [[област Търговище]] на юг-югозапад и на изток се намира [[област Шумен]]. Общата площ на областта е 2637 km² при население 128 871 души (по експресни данни от преоброяване 2011)<ref>http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39</ref>. [[Пощенски код|Пощенските кодове]] на населените места в област Разград са от 7200 (за град Разград) до 7499. [[МПС-код]]ът за област Разград е ''PP''.
== География ==
Областта е разположена в Дунавската хълмиста равнина ([[Лудогорие]]) и е бедна откъм водни ресурси. Единствената по-голяма река е [[Бели Лом (река)|Бели Лом]]. Средногодишното ниво на валежите е 565 – 786 l/m². Усреднените годишни температури са 11 – 12 °C.
Област Разград (район от ниво 3 - NUTS 3)1 е разположена в североизточната част на България, заема 2,38% от територията на страната (2639 кв.км.) и 17,62% от територията на Северен централен район . Тя граничи с областите Русе, Шумен, Търговище и Силистра . Областите Разград, Велико Търново, Русе, Габрово и Силистра формират Северен централен район (район от ниво 2/NUTS 2), който е район от ниво 1 - Северна и Югоизточна България. По-голяма част от област та се намира в Лудогорското плато. В южната част то е хълмисто, а на север се слива с Добруджанската равнина и крайдунавските полета.
В границите й влизат 7 общини: Разград, Исперих, Кубрат, Завет, Лозница, Самуил и Цар Калоян, и 104 населени места, от които 6 града и 98 села.
Общата площ на територията на област Разград е 2 639,744 кв.км, която представлява 17,62% от територията на Северен централен район за планиране. С най-голяма площ е община Разград (22,7% от територията на областта), следвана от общините Кубрат и Лозница, заемащи съответно 17,8% и 15,5%. С най-малка площ е община Цар Калоян, чиято площ е 8,8% от територията на областта.
Характерно за областта е високият процент на земеделските територии (общо 1 907 934 дка), които заемат 70,7% от площта на областта, при средна стойност за страната 58,7%. Най-голям е относителният дял на земеделските територии в община Кубрат – 74,0%, а най-малък в Община Завет – 59,5%.
Горските територии са относително по-малко – с обща площ 547 142 дка те, представляват 22,4% от общата територия на областта, докато средният процент за страната е 33,6%. Най-голям е относителния им дял в община Завет – 35,0%, а най-малък в община Лозница – 17,8%.
Относителният дял на водните течения и водни площи (0,7%) е два и половина пъти по-малък в сравнение със средния за страната (1,8%), докато делът на останалите видове територии е близък до средните стойности за страната: населените места и другите урбанизирани територии заемат 5,4% (за страната 5,0%); териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци заемат 0,1% (за страната 0,3%), а площта на териториите за техническа инфраструктура представлява 0,7%, при средна стойност за страната 0,6%.
Размерът на обработваемата земя във всички посочени видове територии през 2010 г. е 1 461 585 дка, а земеделската е 1 609 246 дка. Средногодишното ниво на валежите е 565 – 786 l/m². Усреднените годишни температури са 11 – 12 °C.
== Растителен свят ==
[[Файл:Защитени природни обекти в Разградска област.png|мини|378x378px|Защитени територии в област Разград]]
По метода на горско-растителното райониране на България , районът на община Разград попада в пояса на дъбовете и черния бор и в равнино - хълмистия дъбов подпояс от 0,0 м до 300,0 м надморска височина - Дунавски район. Типовото месторастене се определя в равнино-хълмистия подпояс, в района на умерено-континенталния климат. Съгласно флористичното делене на страната общината попада в Крайдунавския фитогеографски район. Растителен свят. Растителната покривка във района се е формирала под влиянието на континенталния климат. Пресеченият релеф и голямото разнообразие от топлинни, хидрографски и почвени условия са създали подходящи условия за развитие на повече от 600 растителни вида. Високата степен на биоразнообразие е следствие на разнообразието на местообитанията. В района на общината най-голямо е участието на дървесно-храстовите съобщества - 50 вида дървета, храсти и увивни растения, като 30 от тях са основни. Средната възраст на дървостоя е 60 години, а пълнотата на насажденията е 08. Срещат се индивиди с възраст над 100 години. По окрайнините растат шипка (Rosa canina), трънка (Prunus spinosus) и др. Увивни: повет (Clemathis vitalba), бръшлян (Hedera helix), див хмел (Humulus iupulus), брей (Tamus communis), както и червено куче грозде (Solanun dulcamara). В горите са добре изразени дървесен и храстов етаж. В тревния етаж (едно-, дву- и многогодишни) се наброяват към 500 вида. Особен интерес във връзка с флористичното богатство на района представляват степните заселници и петрофилни видове по скалните венци заемащи широк понякога само няколко метра периметър. От папратовидните се намират: волски език (Scolopendrium vulgaris), страшниче (Asplenium trichomanes), скално изтравниче (А. rutamuraria). Храсти, освен като естествена съставна част на горите, се срещат и във вид на чисти асоциации по скалите - характерен елемент на цялостната флора, варовико-, топло- и сухолюбива, с водещ вид келявия габър (Carpinus orientalis). От гледна точка на геоботаниката, това съобщество се именува Carpinetyum orientalis. Тук се срещат още: драка (Paliurus aculeatus), люляк (Syringa vulgaris), смрадлика (Cotynus coggygria) , махалебка (Prunus mahaleb), мъждрян (Fraxinus ornus), мехурник (Colutea arborescens). Това храстово съобщество заема участъците по външните и вътрешни склонове на завоите и освен декоративна има и почвозадържаща функция. На много места са извършени изкуствени залесявания с акация (Robinia pseudoacacia).
== Животински свят ==
Фаунистичното богатство също е много голямо.
От пеперудите се срещат лястовича опашка (Papilla podalirius), полумесец (P.machaon), голямо нощно пауново око (Saturnia pyri), малък черен аполон (Parnassius mnemosyne).
От земноводните до сега са установени: дъждовник - Salamandra salarnandra; червенокоремна бумка - Bombina Bombina обикновена чесновица - Pelobates fuscus; голяма крастава жаба - Bufo bufo; жаба дървесница -Hyla arborea; голяма водна жаба - Rana ridibunda;зелена водна жаба - R. klepton esculenta.
Срещаните влечуги са блатна костенурка - Emys orbicularis; шипоопашата костенурка - Tesrudo hermanni; шипобедрена костенурка – T. Graeca; стенен гущер -Podarcis murali; кримски гущер -P.Taurica; горски гущер - Lacerta praticola; зелен гущер - L. Viridis; ливаден гущер - L. Agilis; жълтокоремен смок - Coluber jugularis; смок мишкар - Elaphe longissima; обикновена водна змия - Natrix natrix; сива водна змия - N. Tessellat; пепелянка - Vipera ammodyles.
Птици. Заедно с естествените гори, орнитофауната е най-голямото богатство на региона . Интерес представляват скалообитаващите: скален орел - Aquila chrysaetos; орел змияр - Circaetus gallicus; белоопашат мишелов - Buleo rufinus; обикновена ветрушка - Falco tinnunculus; степна ветрушка -Falco naumanni; ръждив ангъч - Tadorna ferginea; скален гълъб - Columba livia. В горите гнездят: малък креслив орел - Aquila pomarina; осояд - Pernis apivorus; горската улулица - Srix aluco; черният кълвач - Dryocopus martins; бело гръб кълвач - Picoides leucotos; голям пъстър кълвач - Picoides major; среден пъстър кълвач - Picoides medius; малък пъстър кълвач - Picoides minor; сирийски пъстър кълвач - Picoides syriacus; сив кълвач - Picus canus; зелен кълвач - Picus viridis; чухал - Otus scops; горската ушата сова - Asio otus. Водните площи привличат значителен брой водолюбиви птици гмурци, различни чапли, водобегачи и др.
От бозайниците се срещат всички присъщи за Лудогорието видове: балгороден елен - Cervits elephu; сърна - Carpeolus carpeolus; дива свиня - Sus crofa; заек - Lepus europaeus; вълк - Canus lupus; лисица - Vulpes vulpes; чакал - Cenis aureus; дива котка - Felis silveslris; язовец - Meles meles; черен пор - Mustela pitorius; пъстър пор -Voriela peregusna; невестулка - Mustela nivalis и др. Най-многочислената група сред тях са гризачите. Следват прилепите. Хищниците са третата
== Списък на защитените територии в област Разград ==
* Природна забележителност "Големият Юг" – град Разград;
* Защитена местност "Находище на пролетно ботурче" – село Осенец;
* Природна забележителност Поречието на река "Топчийско дере" – село Побит камък; село Топчии;
* Природна забележителност "Топчийско дере" – село Топчии.
* Защитени зони по директивите за птиците.
* с. Дянково, с. Побит камък, с. Топчии, с. Черковна, с. Ясеновец
== Списък на населените места в област Разград ==
| 