Шарл дьо Гол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-световно известна +световноизвестна)
Ред 84:
На първо място дьо Гол поставя проблема с деколонизацията. Наистина на вълната на алжирската криза той идва на власт. Като национален лидер той ясно съзнава, че е длъжен да изведе народа и страната си от жестоката криза. В опитите си да реши тази колосална задача президентът среща страхотната съпротива не само на алжирските военни, но и цялата десница в правителството. На 16 септември 1959 г. държавният глава предлага три варианта за решаване на алжирския въпрос: скъсване с Франция, „интеграция“ с Франция (пълно равенство на Алжир с метрополията) и „асоциициране“ (алжирско правителство, базирано на помощта на Франция, което има тесни икономическо-външнополитически връзки с метрополията). Генералът явно предпочита последния вариант, който среща подкрепата на Националното Събрание. Но това консолидира ултрадесните, подкрепени от несменените френски военни власти в Алжир.
 
На [[8 септември]] [[1961]] г. е извършен атентат срещу дьо Гол – първи от петнадесет, които са дело на дясната „Организация на Секретната армия“ (Organisation de l’Armée Secrète) – съкратено OAS (ОАС). Историята на атентата е в основата на световно известнатасветовноизвестната книга на Ф. Форсайт „[[Денят на Чакала]]“. Алжирската война завършва с подписването на двустранните споразумения в Евиан ([[18 март]] [[1962]] г.), довели до създаване на независимата алжирска държава. Потресаваща е декларацията на дьо Гол: „Епохата на независимите континенти идва на смяна на епохата на колониализма“. И наистина дьо Гол е основоположник на новата постколониална политика на Франция: политика на културни връзки между франкофонските (т.е. френскоговорещите) държави и територии. Алжир не е единствената страна, напуснала „Френската империя“, за която дьо Гол се бори още в 40-те години. Само през 1960 г. („Годината на Африка“) стават независими повече от двадесет африкански държави. [[Виетнам]] и [[Камбоджа]] също стават независими. В тези държави остават хиляди французи, които не скъсват своите връзки с метрополията. Наивно е да се мисли, че те не са служили на целта на дьо Гол – велика Франция, като алтернатива на двуполюсния модел САЩ – СССР.
 
През 1959 г. новоизбраният президент поставя под френско командване ПВО, ракетните войски, както и войските, изтеглени от Алжир. Еднолично взетото решение не може да не предизвика конфликт с Айзенхауер, а по-късно и с [[Джон Кенеди|Кенеди]]. Дьо Гол неведнъж отстоява правото на Франция да прави всичко „като господарка на своята политика и по собствен начин“. Първият опит с атомно оръжие, извършен през февруари 1960 г. в пустинята [[Сахара]], дава началото на цяла поредица френски ядрени опити, прекратени при управлението на [[Франсоа Митеран]] и за кратко възобновени при [[Жак Ширак]]. Дьо Гол нееднократно лично посещава атомните обекти, като отделя огромно внимание както на мирното, така и военното развитие на най-новите технологии.