Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „thumb|140px|Херцог Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц File:Moric Adolf Karel, ve...“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
'''Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат''' ({{lang-de|Moritz Adolf Karl von Sachsen-Zeitz-Neustadt}}; {{lang-cs|Mořic Adolf Karel ze Sachsen-Zeitz}}; * [[1 декември]] [[1702]] в дворец Морицбург, [[Цайц]]; † [[20 юни]] [[1759]] в Пьолтенберг при [[Зноймо]]) от рода на [[Албертини|Албертинските]] [[Ветини]] е от 1713 г. 2-ят [[херцог]] на [[Саксония-Цайц|Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат]], домхер в [[Кьолнска катедрала|Кьолн]], титулярен [[епископ]] на [[Храдец Кралове]]/Кьонигсгрец (1732 – 1733) и епископ на [[Литомержице]]/Лайтмериц (1733 – 1759).<ref>[https://geneall.net/de/name/398107/moritz-adolf-herzog-von-sachsen-zeitz-neustadt-bischof-von-leitmeritz/ Moritz Adolf, Herzog von Sachsen-Zeitz-Neustadt, Bischof von Leitmeritz], geneall.net</ref>
Той е единственият син на херцог [[Фридрих Хайнрих (Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат)|Фридрих Хайнрих фон Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат]] (1668 – 1713) и втората му съпруга [[Анна Фридерика Филипина фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург]] (1665 – 1748), дъщеря на херцог [[Филип Лудвиг (Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург)|Филип Лудвиг фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург]] и съпругата му [[Анна Маргарета фон Хесен-Хомбург|Анна Маргарета]] фон [[Хесен-Хомбург]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/wettin/wettin10.html ''Wettin 10''], genealogy.euweb.cz</ref>
Той става католик през 1716 г., свещеник 1725 г. и на 8 февруари 1730 г. титулярен епископ на [[Фарсала]]. Протежиран е от [[Хабсбург]]ите и 1731 г. става епископ на Кьониггрец и 1733 г. е изместен като епископ в Лайтмериц.
1741 г. той отказва честването на бохемския геген-крал [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII]]. Така той си осигурява помоща на Виенския двор. Неговото харчене води през 1746 г. до конкурс на епископството. Заради кофликтите по негов аддрес, той мести резиденцията си в [[Айхщет]]. Там той мисли през 1752 г. да се откаже. Обаче той се връща отново в Лайтмериц, понеже стои под особената подкрепа на императора. При избухването на [[Седемгодишната война]] епископпът бяга през 1756 г. от Лайтмериц и императорският двор го поставя под закрилата на пропста от Пьолтенберг.
== Литература ==
| |||
