Октавиан Август: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
Ред 118:
== Нов ред ==
[[File:Augustus & Agrippa.jpg|мини|200px|Денарий на Август и Агрипа.]]
Така Октавиан е неоспоримият владетел в [[Рим]], но конституционниятсоциалният му статус е несигурен – [[Рим]] е все още републикаРепублика. Доброволно ограничаване или връщане на властта като при [[Луций Корнелий Сула|Сула]] е изключено.
 
Убийството на [[Юлий Цезар|Цезар]] го прави от друга страна предпазлив. Времето на гражданските войни трябва да приключи веднъж завинаги, затова са нужни компромиси между него и Сената. Собствените думи на Август, написани по-късно в неговия „Политически отчет“ (''Res Gestae''), най-точно предават проблемите, произтичащи от положението му: ''По личното си влияние аз надминах всички, но по служебна власт не притежавах нищо повече от останалите, които бяха мои колеги при всяка магистратура'' <ref>Барсело, Педро. Тачева, Маргарита. Делев, Петър. ''История на древните общества''. УИ „Св.Климент Охридски“. 1992 г., стр. 259</ref>.
 
Императорството никога не е пост както [[диктатор]]ската власт, която имат [[Юлий Цезар|Цезар]] и [[Луций Корнелий Сула|Сула]]. По закон, Август притежава редица правомощия, дадени му от Сената, включително постът [[трибун]] на плебеите.<ref>През юли 27 г. пр.н.е. на Август е пожизнено дадена властта на трибун</ref> консул и [[цензор]]. Реалната му власт се основава гласуванато му право да е собственик на цялата римска територия, на финансовите ресурси, доход от завоюваните територии, а от там и на лоялността на много войници и ветерани, които получават заплатите и пенсиите си от неговата хазна. Контролът на Август над римските легиони е създавал възможна заплаха за Сената и това му позволява да влияе на Сенатските решения. Със своята способност да елиминира сенатската опозиция чрез натиск, той успява да накара Сената да се покорява на неговата върховна лидерска власт и в резултат изгражда покровителствени отношения вътре в Империята и получава много почести, оказани от Сената и народа.
 
=== Начало на принципата ===
Ред 131:
Така от заседанието на Сената на [[13 януари]] 27 г. до самата си смърт, Август управлява еднолично съгласно „постановлението“ на Сената. За да издигне неговия престиж още повече, на 16 януари [[27 пр.н.е.]] Сенатът приема предложението на [[Мунаций Планк]] за удостояване на Октавиан с титлата [[Август (титла)|Август]].
 
В източните части на империята титлата се превежда с гръцкото ''Сабастос'' (достопочтен, свети). Самият Октавиан предпочита обръщението ''принцепс'' или ''пръв гражданин''. Това е първият принцип в римското право, според което правото да говори пръв в Сената се пада на Императора. Освен това запазва и титлата император, за да подчертае ролята си като върховен главнокомандващ. Приемането на титлата Август се счита за начало на владичеството на [[римски императори|императорите в Рим]].
[[File:S0484.4.jpg|мини|200px|Денарий на Август, издаден в чест на неговият осиновител – Божественият Юлий, ок. 19 г. пр. н.е..]]
 
Ред 162:
[http://www.ancientrome.ru/antlitr/svetoni/vita-caesarum/august-f.htm 20]</ref>. По финансови съображения Октавиан се стреми да поддържа възможно по-малка армия, затова е важно на всяка цена да се избегнат военни неуспехи.
 
През 21 – 20 пр.н.е. Октавиан Август завзема безкръвно Армения, поставяйки на престола отгледания в Рим [[Тигран III]], син на убития коварно от Антоний, цар на Армения, [[Артавазд II]]. Така Тигран реално става васал на Август. Царят на партите, [[Фраат IV]], стремейки се да спечели благоволението на могъщия си съсед връща [[щандарт]]ите на разбитите през [[53 пр.н.е.]] легиони на [[Крас]].<ref>Светоний, Август, [http://www.ancientrome.ru/antlitr/svetoni/vita-caesarum/august-f.htm 20, 2]</ref> Така Октавиан измива срама от поредицата поражения срещу [[Партско царство|партите]].<ref>През 53 пр.н.е. партите нанасят съкрушителен удар по армията на Крас. След това нахлуват в Сирия и Мала Азия</ref> Инициатор на на двехилядолетния мирен договор с Партите, въвежда новото летоброене в чест на този мирен договор и заповядва първия ден от всяка новата година да се чества като Празник на Мира - на латински договорът е Pax Romana.
[[File:Augustus Denarius 19 BC 2230399.jpg|thumb|230px|Партите връщат пленените римски знамена]]