Пенчо Славейков: Разлика между версии

Йенсен завършва славянска филология в Университета на Гьотеборг и започва да преподава руски език в същото учебно заведение. Превежда на шведски език най-значимите творби на [[Пушкин]], [[Тарас Шевченко]], [[Сенкевич]], [[Мицкевич]], [[Ян Връхлицки]], [[П. Негош]], [[А. Ашкерц]], [[Ботев]], [[Пенчо Славейков]], [[Вазов]] и [[Яворов]].

Алфред Йенсен за първи път посещава Черна гора, Сърбия и България през 1890 г., когато пристига с кораб по [[Дунав]]. ОщеНа следващатабаза годинана всвоите Швециявпечатления излизаЙенсен очеркътиздава мупътеписите за''"Пътни Христовпечатления Ботев,от койтоБългария"'' съдържа,(сп. наред"Български съспреглед" спомени1893-1900) и разкази на съвременниците''"Кръстът и преводиполумесецът"'' на стихове на Ботев(1911). ТазиВ книгастудията еси едно''"Македония явление,и благодарениеБългария"'' наизтъква коетобългарския шведите се запознали с поетичното и революционното делохарактер на Христонаселението Ботев значително преди други европейскив народиМакедония. В първите години на ХХ в. Пенчо Славейков ставасе любимсближава български поет и приятел нас Алфред Йенсен, за което говори кореспонденцията между двамата, намираща се в личния архив на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с тревога следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и академични среди относно представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна награда, напразно очаква от България да пристигне писмено предложение и подкрепа. Тогава, "за първи и вероятно за последен път", както пише самият Йенсен, Нобеловият комитет решилрешава да му бъде предоставено правото да предложи кандидат от свое име. Така се стига до предложението на Алфред Йенсен от [[30 януари]] [[1912]] г., съпроводено от обширна мотивировка с анализ на творчеството на Пенчо Славейков.

През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков - "Коледари" и "Съдби и поети", превежда много други стихове, както и поемата "Кървава песен", за която пише: "{{Цитат|''Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър - "Кървава песен"''|}}. Заради преждевременната смърт на Славейков обаче предложението да бъде удостоен с Нобелова награда не е разгледано от Нобеловия комитет.