Борис III: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 84.252.27.118 (б.), към версия на StanProg |
|||
Ред 50:
След [[Операция Барбароса|избухването на войната със СССР]], макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения със [[СССР]] и не изпраща редовни войски на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]]. Царят не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци (подобно на испанската [[Синя дивизия]]), въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи – ратници и легионери, които искат да се бият срещу [[болшевизъм|болшевизма]].<ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=3100075 цар Борис III: По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки], Труд, 30 януари 2014</ref>. На 13 декември 1941 г. България обявява война на Великобритания и САЩ, с което на практика се позиционира окончателно в лагера на нацистките съюзници.
През [[1943]] г. като част от т.нар. [[окончателно решение на еврейския въпрос]] българските власти започват депортацията на [[евреи]]те от „новите земи“, както и част от евреите от старите територии на страната. Първата част от плана за депортация на 20 000 евреи е осъществена със съдействието на държавната администрация на профашисткото правителство на [[Богдан Филов]], по време на която в [[Треблинка]] са изпратени 11 343 евреи от новоприсъединените области, а тези от Стара България са спасени след активната намеса основно от страна на Светия синод на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], както и след писмо на под-председателя на Народното събрание [[Димитър Пешев]] и намесата на видни интелектуалци, опозиционери и др.
[[File:Boris III de Bulgarie en compagnie d'Hitler.jpg|мини|дясно|250px|Срещата на цар Борис III с [[Адолф Хитлер]] във [[Волфсшанце]], [[Източна Прусия]], 14 август 1943 г.]]
| |||