Славомир Мрожек: Разлика между версии

Роден е в Боженчин, като син на пощенския управител Антони Мрожек (1903- – 1987) и Зофия от дома Кенджьор (1906- – 1949), дъщеря на предприемач в млекопреработвателния бранш. Има брат – Йежи (1928- – 1932) и сестра – Литослава (1935- – 1995).

Абсолвент на краковския Общообразователен лицей „Бартломей Новодворски”Новодворски“.

Дебютира през 1950 г. като карикатурист, от 1953 г. публикува цикъл карикатури в списание „Przekrój”„Przekrój“. Издадените през същата година сборници с разкази: ''Opowiadania z Trzmielowej Góry ''и'' Półpancerze praktyczne'' представляват неговият литературен дебют.

Първата му театрална творба е драмата „Полиция”„Полиция“, издадена през 1958 г. Драмата „Танго”„Танго“ от 1964 г. донася на Мрожек световна слава.

Участва в реализацията на II спектакъл на гданския[[гданск]]ия театър Бим-Бом със заглавие „Сериозна радост”радост“ (1956).

През 1963 г. емигрира. През следващите години живее в Париж, след това се мести в [[САЩ]], [[Германия]], [[Италия]] и [[Мексико]]. През 1968 г. във френската преса публикува протестно писмо срещу [[Пражка пролет|интервенцията]] на войските от [[Варшавския договор]] в [[Чехословакия]], а през декември 1981 г. протестира срещу въвеждането на военното положение.

През 1996 г. се връща в Полша. През 2002 г. претърпява [[инсулт]], който довежда до [[афазия]]. В резултат на това загубва способността си да си служи с езика, както устно, така и писмено. Благодарение на терапията, която се провежда в продължение на три години възвръща умението си да чете и пише. Ефект от борбата с болестта му е неговата автобиография.

Умира на 15 август 2013 г. в болница в Ница. Тленните му останки почиват в Националния пантеон в [[Краков]]. Погребалното шествие е извършено на 17 септември 2013 г. в църквата „Св. Св. Петър и Павел”Павел“ в Краков. Светата литургия се ръководи от краковския митрополит кардинал Станислав Дживиш.

* Златен медал „За заслуги в културата Gloria Artis”Artis“ – 2010 г.

* Орден „Ecce Homo”Homo“ – 2012 г.

* През 1962 г. става един от четиримата лауреати на литературната награда „Кошчелски”„Кошчелски“