Борис III: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 84.252.27.118 (б.), към версия на StanProg |
|||
Ред 50:
След [[Операция Барбароса|избухването на войната със СССР]], макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения със [[СССР]] и не изпраща редовни войски на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]]. Царят не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци (подобно на испанската [[Синя дивизия]]), въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи – ратници и легионери, които искат да се бият срещу [[болшевизъм|болшевизма]].<ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=3100075 цар Борис III: По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки], Труд, 30 януари 2014</ref>. На 13 декември 1941 г. България обявява война на Великобритания и САЩ, с което на практика се позиционира окончателно в лагера на нацистките съюзници.
[[Цар Борис III]] е спасил българските евреи. Той е заявил пред Германското ръководство, че евреите уж му трябват за работа на обществени строежи. Германският външен министър Рибентроп оказва силен натиск на българския цар, но Борис III е твърд в позицията си за защита на евреите. [[Цар Борис III]] издава заповед на вътрешния министър [[Петър Габровски]], с което е отменена планираната депортация на евреите.
[[File:Boris III de Bulgarie en compagnie d'Hitler.jpg|мини|дясно|250px|Срещата на цар Борис III с [[Адолф Хитлер]] във [[Волфсшанце]], [[Източна Прусия]], 14 август 1943 г.]]
| |||