Пиротски окръг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м - кат |
мРедакция без резюме |
||
Ред 18:
|}
'''Пиротски окръг''' (на [[сръбски език|сръбски]]:
== История ==
След подписването на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от [[3 март]] [[1878]], окръг [[Пирот]] влиза в състава на [[Княжество България]]. Тогава цялата [[област]] около [[град]]а била населена с [[българи]]. Според [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] обаче, който се състоял през същата [[година]], Пиротският край е присъединен към [[Сърбия]]. След [[Първата световна война]] според [[Ньойски договор|Ньойския договор]], територията на община [[Цариброд]] също е прибавена към [[Сърбия]]. Между 1941 и 1944 година окръгът е присъединен към България. В днешни дни [[население]]то на окръг Пирот е населено предимно със [[сърби]]. Има и голямо българско малцинство населяващо предимно [[община]] [[Цариброд|Димитровград]] (Цариброд).
== Административно деление ==
▲Окръг Пирот е съставен от четири общини.
▲*[[Бела паланка|Бела Паланка]]
*[[Пирот]]
*[[Бабушница]]
Line 34 ⟶ 32:
== Икономика ==
Пиротският окръг има слаба [[икономика]]. В индустриалната зона на [[Пирот]] е развита [[каучук]]овата [[промишленост]], където се произвеждат гумите "Тигар". Друг развит отрасъл е [[текстил]]ната [[индустрия]] със завода "Първи май", както и завода за производство на бои и оцветители "Суко".
== Култура ==
В Пиротски окръг са запазени образци на средновековната [[архитектура]] - [[църква]]та „Света Петка“ ([[13 век]]), Пиротската крепост и [[Погановски манастир|Погановския манастир]] „Свети Йоан Богослов“.
| |||