Сярска група: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м поправка на грешка
м без излишно "!"
Ред 3:
'''Серската група''' или групата на '''Санданистите''' е създадена от ръководителя на [[Серски революционен окръг|Серския революционен окръг]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] [[Яне Сандански]] и неговите сподвижници. Групата обвинява ръководителите на ВМОРО и лично [[Борис Сарафов]], [[Иван Гарванов]] и [[Христо Матов]] за погрома на избухналото, според тях, преждевременно [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и за кратко се обособява в отделна революционна организация [[МОРО]].
 
Силно социалистическо влияние в групата оказват крайно левите членове като [[Димо Хаджидимов]]. Санданистите издават и собствен печатен орген вестник „[[Революционен лист (1904 - 1906)||Революционен лист]]“ между 1904 и 1906 година. На [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес на ВМОРО]] през 1905 година серската група изпраща трима делегати - Яне Сандански, [[Лазар Томов]] и [[Илия Балтов (ВМОРО)|Илия Балтов]], а в бъдещото управление на ВМОРО постове получават [[Тодор Попантов]], член на ЦК на ВМОРО, и Гьорче Петров, член на [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство на ВМОРО]]. По време на заседанията Яне Сандански директно обвинява Борис Сарафов в просръбска дейност, заради опитите на Сарафов да спечели [[Сърбия]] на страната на ВМОРО.
 
На тайно заседание на Серския окръг в [[Рилски манастир|Рилския манастир]] е решено Даме Груев, Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов да бъдат елиминирани, като решението е подкрепено от Гьорче Петров, [[Пере Тошев]] и [[Петър Попарсов]]<ref>Атанасов, Димитър, „Войводи с пагони“, Македония прес, 2003 г., София, стр.153</ref>. Групата на Санданистите проваля конгреса на ВМОРО насрочен за 1906 година след смъртта на [[Даме Груев]]. Въпреки това, на съвещателно заседание на 23 декември 1906 година в [[София]] 23 делегати гласуват Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов да оглавят новото задгранично представителство на ВМОРО. В резултат различните течения в организацията се обединяват около тях<ref>История на България - електронно издание, ИК Труд (17 декември 1906 г.)</ref>. На тяхното решение да изпращат чети в Македония с помощта на българското правителство се противопоставят Серчаните. Яне Сандански, [[Чудомир Кантарджиев]], [[Георги Скрижовски]] и [[Александър Буйнов]] подписват през ноември 1907 година смъртна присъда на тримата ръководители на временното представителство.