Лъчезар Станчев: Разлика между версии

| награди = Голямата годишна награда за поезия 1939 г.

Благодарение на контактите си от 1930-те години с френските сюрреалисти, през 1950-та година Лъчезар Станчевг. посреща френския поет [[Пол Елюар]] в София и съдейства за неговия превод-адаптация на френски език на стиховете икони от [[Христо Ботев]].<ref name="gray5"> [http://slance.eu/Publikacii/Botev_Sorbone_Eluard_LS+.pdf Станчев, Вл. Л., Митът „Стих на Ботев в Сорбоната в Париж“ с Елюар и Пикасо до Лъчезар Станчев от 1930-те години. ([[2014]])]</ref>

Основател е и главен редактор на: списание „[[Славейче (списание)|Славейче]]“ (1957 – 1967), сп. „Чавдарче“ (1946 – 1948) и сп. „Дружинка“ (1948 – 1949). Пише за детската и младежка аудитория весели стихове, гатанки, въртележки, верижки, приказки, броилки, романи („Борба под земята“). Пиесата му „Вълшебното перо“ се играе в „Народния театър за младежта“ (1966 г. в гл. роли [[Гинка Станчева]] и [[Димитър Буйнозов]]).

* Безшумни дни ([[1930]])  – наградена за дебют от Съюза на българските писатели;

** Дни и нощи“ (1928)  – стихове и разкази, с [[ Емил Коралов]], [[ Орлин Василев]], [[ Тодор Харманджиев]],  Иван Вельов

* Пролет на булеварда ([[1933]]);

* Хора по стрехите ([[1935]]);

* Земя под слънце ([[1939]])  – наградена с голямата годишна награда за поезия 1939 г.;

* Очертания ([[1971]]);

* Приказка за бай Стоян  – илюстрации от Борис Димовски ([[1986]]);

* Пролетни водопади ([[1988]]);

* Влюбени булеварди – подредба от Радой Ралин ([[1993]]);

* Париж под слънце и благи думи от съвременници ([[1998]]);

* Париж и Елена – Охридската принцеса ([[2008]]);

* Поета на усмивката – диск със стихове прочетени от автора, изд. ЦАПК „Прогрес“ ООД ([[2008]]).

Текстът на песента „[[Усмивката]]“„Усмивката“ (Усмивката, тя води двама млади към върхове и звездопади...) с музика от [[Митко Щерев]] има златна популярност с група „[[Трамвай„Трамвай 5]]“5“. „Усмивката“ е в диск „Дългото пътуване“ – 2007.

* Зайо Байо воденичар ([[1933]]);

* Лудориите на Летка бежковата братовчедка ([[1934]]);

* Щъркел шарен дългокрак ([[1938]]);

* Българска олимпиада с най-весела награда ([[1943]]);

* Горска приказка ([[1944]]);

* Кой ще ни познае ([[1945]]);

* Борба под земята ([[1946]]);

* Умният рибар ([[1946]]);

* Заю, Ежко и Лисана ([[1949]]);

* Аз съм вече ученик ([[1955]]);

* Гости крилати от страни непознати ([[1946|1958]]);

* Ех да може ([[1946|1963]]);

* Боички-сестрички ([[1967]]);

* Приказни пътеки, Изд. Народна младеж, София, Биб. Дъга ([[1967]]);

* Бойко на чудните острови ([[2005|1972]]);

* Малкият моряк от Девня ([[1946|1974]]);

* Въртележка смешка ([[1978]]);

* Кой освободи Топлия вятър ([[2005|1979]]);

* Облаци с картинки ([[1983]]);

* Многознайка – 100 гатанки и още нещо ([[1983]]);

* България е моята родина ([[1946|1985]]);

* Приказка за житото и жълтичката ([[1946|1986]]);

* Приказни пътешествия ([[1946|1987]]);

* Горската воденица ([[2005]], [[2015]]);