Маринър 10: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces |
м дребни |
||
Ред 22:
Корпусът на апарата е дълъг 1,4 м. Има и два слънчеви панела с дължина по 2,7 м всеки. Сондата има стартово тегло от 503 kg, от които 79,4 kg научна апаратура.
Маринър 10 е първият космически апарат, който използва маневрата [[гравитационно подпомагане]], използвайки Венера, за да промени траекторията на полета си и да снижи перихелия си до орбитата на Меркурий. Тази маневра, извършена според [[орбитална механика|орбиталната механика]] и изчисленията, направени от италианския учен [[Джузепе Коломбо]], поставя космическата сонда в орбита, която многократно го среща с Меркурий. Маринър 10 използва радиационното налягане върху [[Слънчев панел|слънчевите си панели]], за да контролира височината си.
=== Инструменти ===
# Две тесноъгълни камери с дигитален запис, работещи във видимия и ултравиолетовия диапазон.
# [[Спектрометър|Ултравиолетов спектрометър]]
# [[
# детектор на слънчевата плазма
# комплект Гайгер-Мюлерови броячи за регистрация на [[заредена частица|заредени частици]]
# два [[
== Полет ==
=== Напускане на системата Земя-Луна ===
През първата седмица на полета камерите на Маринър 10 са изпробвани, като предават 5 серии снимки на [[Земя]]та и 6 на [[Луна]]та. Заснет е и северният полюс на Луната, който дотогава е по-слабо изследван. Това осигурява ценна информация за по-цялостно картографиране на Луната и създаването на [[
=== Полет до Венера ===
Маринър 10 минава покрай Венера на [[5 февруари]] [[1974]] г. на най-близко разстояние 5768 km в 17:01 UT. Заснема облаците над планетата през близо-ултравиолетов филтър и извършва други [[атмосфера|атмосферни]] проучвания. На изпратените фотографии се различават множество подробности от облаците, което изненадва астрономите, тъй като облачната покривка на Венера изглежда изключително еднообразна във видимия спектър.
Апаратът предава около 3 000 снимки на планетата във видимия и ултравиолетовия спектър с максимална разделителна способност съответно до 90 и 18 метра. Фотографиите показват, че атмосферата на Венера е в постоянно движение. Съставен е модел за атмосферната динамика на планетата. Апаратът уточнява също нейната маса (която се оказва много по-малка от предполагаемата дотогава) и потвърждава отсъствието на [[магнитно поле]] на Венера.
<center><gallery>
Ред 47:
=== Полет до Меркурий ===
Първото преминаване покрай Меркурий е направено в 20:47 UT на 29 март 1974 г. при най-близко разстояние от планетата 703 km. След като прави една обиколка около [[Слънце]]то, (а в това време планетата извършва две такива), Маринър 10 минава отново близо до Меркурий на 21 септември 1974 г. на разстояние 48 069 km. Третото, последно и най-близко прелитане до планетата е на 16 март 1975 г. на разстояние само 327 km.
<center><gallery>
Ред 60:
=== Край на мисията ===
След последната маневра горивото на
Сега Маринър 10 вероятно още обикаля около Слънцето, но инструментите на борда му най-вероятно са повредени от слънчевата радиация.<ref>[http://www.solarviews.com/eng/marin10.htm Маринър 10] (2006) ''Views of the Solar System''.</ref>
Ред 70:
Series| publisher= U.S. Geological Survey| accessdate=2008}}</ref>
Маринър 10 открива, че Меркурий има оскъдна атмосфера, състояща се предимно от [[хелий]], както и
== Източници ==
|