Разлика между версии на „Импресионизъм“

редакция без резюме
м (тире между година и годишен, годишна)
[[File:Claude Monet, Impression, soleil levant.jpg|thumb|300px|„[[Импресия, Изгряващо слънце]]“, Клод Моне, 1872]]
 
'''Импресионизмът''' е течение в [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]], което се заражда в края на [[19 век]] от група парижки художници. Техните независими [[Художествена изложба|изложби]] им донасят известност през 70-те и 80-те години на века, въпреки силната опозиция от утвърдените академични художници. Името на движението произлиза от творбата на [[Клод Моне]] „[[Импресия, Изгряващо слънце]]“ („Impression soleil levant“), по повод на която [[Луи Льороа]] (гравьор, художник и утвърдил се [[драматург]]) пише силно критична статия във вестник „Ле Шаривари“, озаглавена „Изложбата на импресионистите“. Художниците не харесват това определение, съдържащо подигравка. Самите те предпочитат да се наричат „независими“.
Отзивите са смесени. Моне и Сезан получават най-злобни атаки. Критикът и хуморист [[Луи Льороа]] пише саркастична статия, в която нарича художниците „импресионисти“ по името картината на Моне „[[Импресия, Изгряващо слънце]]“, от където идва и името на движението. Терминът става популярен в обществото. Художниците като цяло го възприемат, въпреки че всъщност те са разнообразна група както по стил, така и по темперамент, обединена основно от бунтарския си дух. Импресионистите организират са общо осем изложби между 1874 и 1886, като участниците се променят. Скоро Импресионистичния стил със своите спонтанни удари с четката става синоним на модерен живот.
 
Моне, Сисле, Морисо и Писаро могат да бъдат смятани за „най-чисти“ импресионисти заради постоянното търсене на изкуство на спонтанност, на светлина и цвят. Дега отхвърля голяма част от тези търсения и вярва в преимуществото на рисунъкът пред цвета и омаловажава рисуването на открито. Реноар се отделя от импресионистите за определен период през 80-те години и никога не се завръща напълно към идеите им. Едуар Мане, въпреки че е смятан за лидер на импресионистите, никога не изоставя свободната си употреба на черна боя и никога не участва в импресионистична изложба. Той продължава да излага творбите си в Салона, където неговият ''„Испански певец“'' печели медал втори клас през 1861. Мане подтиква останалите да следват неговия пример като твърди, че „Салонът е истинското бойно поле“, на което може да се гради репутация.
 
[[File:Camille Pissarro - Boulevard Montmartre - Eremitage.jpg|thumb|left|"Булевард„Булевард „Монмартр“ (1897), [[Камий Писаро]], [[Емитаж]], [[Санкт Петербург]]]]
От артистите от основната група (с изключение на Базил, който загива във [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]]) дезертира също и Сезан, последван по-късно от Реноар, Сисле и Моне и не излагат на салоните на групата, а предлагат творбите си на официалния Салон. Разногласията са предизвикани от проблеми като например членството в групата на Гийомен, покровителстван от Писаро и Сезан, срещу Моне и Дега, които го мислят за недостоен. Дега кани [[Мари Касат]] да изложи свои картини на изложбата през 1879, но настоява и на включването на [[Жан-Франсоа Рафаели]], [[Людовиг Лепик]] и други реалисти, които не следват импресионистичните практики. Това е причината през 1880 Моне да обвини импресионистите, че „отварят вратите за първите цапачи“. Групата се разделя и по въпроса дали да поканят [[Пол Синяк]] и [[Жорж Сьора]] на изложбата през 1886. Писаро е единственият участвал и в осемте салона на импресионистите.
 
 
== Галерия ==
<gallery widths="160px160" heights="160px160" perrow="4">
FileФайл:Bazille Paysage au bord du Lez.jpg|„Пейзаж край Лез“ (1870), [[Фредерик Базил]]
FileФайл:Sisley-Bridge at Villeneuve-la-Garenne.jpg|„Мостът на Виланов ла Герен“ (1872), [[Алфред Сисле]], [[музей на изкуството „Метрополитън“]]
FileФайл:Berthe Morisot, Le berceau (The Cradle), 1872.jpg|„Люлката“ (1872), [[Берта Моризо]], [[музей Орсе]]
FileФайл:Guillaumin SoleilCouchantAIvry.jpg|„Залез край Иври“ (1873), [[Арман Гийомен]], [[музей Орсе]]
ImageФайл:Edouard Manet Boating.jpg|„В лодката“ (1874), [[Едуар Мане]], [[музей на изкуството „Метрополитън“]]
FileФайл:Sisley la seine au point du jour 1877.jpg|„Сена в средата на деня“ (1877), [[Алфред Сисле]], музей на модерното изкуство „Андре Малро – МуМа“, [[Хавър]]
FileФайл:Edouard Manet 039.jpg|„Сливова ракия“ (1878), [[Едуар Мане]], [[Национална галерия за изкуство]], [[Вашингтон]]
FileФайл:Edouard Manet 004.jpg|„[[Барът на Фоли Бержер]] (1882), [[Едуар Мане]], Институт за изкуство Курто, Лондон
FileФайл:Femme s'essuyant degas.jpg|“След„След баня, жена се подсушава" (ок. 1884 – 86, преработена между 1890 и 1900), [[Едгар Дега]], музей на модерното изкуство „Андре Малро – МуМа“, [[Хавър]]
FileФайл:Edgar Degas  - In a Café  - Google Art Project 2.jpg|„[[Абсент (Дега)|Абсент]]“ (1876), [[Едгар Дега]], [[музей Орсе]]
FileФайл:Edgar Germain Hilaire Degas 069.jpg|„Танцьорка с букет цветя (звезда на балета)“ (1878), [[Едгар Дега]]
FileФайл:Edgar Germain Hilaire Degas 032.jpg|„Тоалет“ (1886), [[Едгар Дега]], музей Хилстед, Фармингтън, Кънектикът
FileФайл:Edgar Germain Hilaire Degas 072.jpg|„Танцьорки в бар“ (1888), [[Едгар Дега]], колекция „Филипс“, [[Вашингтон]]
FileФайл:Gustave Caillebotte - Paris Street; Rainy Day - Google Art Project.jpg|„[[Парижка улица, дъждовен ден]] (1877), [[Гюстав Кайбо]], [[Художествен институт на Чикаго]]
FileФайл:Renoir - The Two Sisters, On the Terrace.jpg|“На„На терасата" (1881), [[Пиер-Огюст Реноар]], [[Художествен институт на Чикаго]]
FileФайл:Girl with a Hoop.JPG|„Момиче с въже“ (1885), [[Пиер-Огюст Реноар]]
FileФайл:Claude Monet The Cliffs at Etretat.jpg|„Скалите край Етрата след буря“ (1885), [[Клод Моне]], институт за изкуството „Кларк“, [[Уилямстаун]], [[Масачузетс]]
FileФайл:The Child's Bath by Mary Cassatt 1893.jpg|„[[Детска баня]]“ (1893), [[Мари Касат]], [[Художествен институт на Чикаго]]
</gallery>