Импресионизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м тире между година и годишен, годишна |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[File:Claude Monet, Impression, soleil levant.jpg|thumb|300px|„[[Импресия, Изгряващо слънце]]“, Клод Моне, 1872]]
'''Импресионизмът''' е течение в [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]], което се заражда в края на [[19 век]] от група парижки художници. Техните независими [[Художествена изложба|изложби]] им донасят известност през 70-те и 80-те години на века, въпреки силната опозиция от утвърдените академични художници. Името на движението произлиза от творбата на [[Клод Моне]] „[[Импресия, Изгряващо слънце]]“ („Impression soleil levant“), по повод на която [[Луи Льороа]] (гравьор, художник и утвърдил се [[драматург]]) пише силно критична статия във вестник „Ле Шаривари“, озаглавена „Изложбата на импресионистите“. Художниците не харесват това определение, съдържащо подигравка. Самите те предпочитат да се наричат „независими“.
Ред 34:
Отзивите са смесени. Моне и Сезан получават най-злобни атаки. Критикът и хуморист [[Луи Льороа]] пише саркастична статия, в която нарича художниците „импресионисти“ по името картината на Моне „[[Импресия, Изгряващо слънце]]“, от където идва и името на движението. Терминът става популярен в обществото. Художниците като цяло го възприемат, въпреки че всъщност те са разнообразна група както по стил, така и по темперамент, обединена основно от бунтарския си дух. Импресионистите организират са общо осем изложби между 1874 и 1886, като участниците се променят. Скоро Импресионистичния стил със своите спонтанни удари с четката става синоним на модерен живот.
Моне, Сисле, Морисо и Писаро могат да бъдат смятани за „най-чисти“ импресионисти заради постоянното търсене на изкуство на спонтанност, на светлина и цвят. Дега отхвърля голяма част от тези търсения и вярва в преимуществото на рисунъкът пред цвета и омаловажава рисуването на открито. Реноар се отделя от импресионистите за определен период през 80-те години и никога не се завръща напълно към идеите им. Едуар Мане, въпреки че е смятан за лидер на импресионистите, никога не изоставя свободната си употреба на черна боя и никога не участва в импресионистична изложба. Той продължава да излага творбите си в Салона, където неговият ''„Испански певец“'' печели медал втори клас през 1861. Мане подтиква останалите да следват неговия пример като твърди, че „Салонът е истинското бойно поле“, на което може да се гради репутация.
[[File:Camille Pissarro - Boulevard Montmartre - Eremitage.jpg|thumb|left|
От артистите от основната група (с изключение на Базил, който загива във [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]]) дезертира също и Сезан, последван по-късно от Реноар, Сисле и Моне и не излагат на салоните на групата, а предлагат творбите си на официалния Салон. Разногласията са предизвикани от проблеми като например членството в групата на Гийомен, покровителстван от Писаро и Сезан, срещу Моне и Дега, които го мислят за недостоен. Дега кани [[Мари Касат]] да изложи свои картини на изложбата през 1879, но настоява и на включването на [[Жан-Франсоа Рафаели]], [[Людовиг Лепик]] и други реалисти, които не следват импресионистичните практики. Това е причината през 1880 Моне да обвини импресионистите, че „отварят вратите за първите цапачи“. Групата се разделя и по въпроса дали да поканят [[Пол Синяк]] и [[Жорж Сьора]] на изложбата през 1886. Писаро е единственият участвал и в осемте салона на импресионистите.
Ред 89:
== Галерия ==
<gallery widths="
</gallery>
| |||