Спасяване на евреите в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
тези земи не са анексирани; съдбата им е щяла да се реши след войната |
|||
Ред 3:
Още преди влизането на царство България в [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]], българският парламент приема [[Закон за защита на нацията|Закона за защита на нацията]], съгласно който са ограничени гражданските права на евреите.<ref>{{cite web |url= |title=Антиеврейско законодателство 1941 г.|publisher = ДА „Архиви“|accessdate=4 ноември 2017 г.}}</ref> След включването на България във Втората световна война на страната на Хитлеристката коалиция (на 1 март 1941 г.) продължава приемането на антиеврейско законодателство, включително закон за еднократен данък върху имуществото на лица от еврейски произход.<ref>{{cite web |url= |title=Антиеврейско законодателство 1941 г.|publisher = ДА „Архиви“|accessdate=4 ноември 2017 г.}}</ref>
През март 1943 г. българските власти извършват депортация на евреите от [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|териториите с българско управление по време на войната]]. 11 343 души от еврейски произход, които не получават българско поданство (за разлика от други народности в тези територии) при
Изтичане на информация относно плановете за депортация на евреи от предвоенните територии на България води до силна реакция на българската общественост срещу депортациите, след което те са спрени. Спирането на депортациите спасява от вероятна гибел близо 48 000 евреи, живеещи на територията на България отпреди влизането на страната в Тристранния пакт.
| |||