Успение Богородично: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5:
'''Успение на Пресвета Богородица''', '''Успение Богородично''' или '''Голяма Богородица''' е един от най-големите [[християнство|християнски]] празници, честван еднакво и от [[православие|православни]], [[католицизъм|католици]] и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден [[апостол]]ите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
 
[[Българската православна църква]] и поместните (автокефалните) църкви, които са приели новия календар, отбелязват празника на [[15 август]] ([[ЮлианскиНовоюлиански календар|нов стил]]), а поместните (автокефалните) църкви, които са запазили Юлианския календар, – на [[28 август]].
 
Според преданието това е денят, в който [[Богородица|Божията майка]] на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта [[архангел Гавраил]] ѝ съобщава, че [[Бог]] е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Исус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в [[Йерусалим]]. Три дни след това сам [[Иисус Христос]] в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край [[Гетсимания]] и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: ''„Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“''