Филип Кутев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 90.154.199.128 (б.), към версия на AramM |
|||
Ред 24:
== Биография ==
Роден е на [[13 юни]] [[1903]] г. в град [[Айтос]]. Учи [[цигулка]] при проф. [[Ханс Кох]] ([[1922]]). Завършва музикално училище ([[1926]]) и Педагогическия факултет на [[Национална музикална академия|Консерваторията]] ([[1930]]). Работи като [[капелмайстор]] на военния духов оркестър на [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк|24-ти пехотен полк]] в [[Бургас]], наследявайки [[Георги Шагунов]], а след това и на 6-ти пехотен полк в [[София]]. През [[1935]] г. пише „Българска рапсодия“. Първоначално тя е написана за духов оркестър, впоследствие е преработена за симфоничен оркестър. През [[1940]] г. е първото изпълнение на неговата симфонична поема „Герман“, а през [[1950]] година е премиерата на „Първа симфония“.
През 1949 г. на гастрол в България е руският ансамбъл „Пятницки“. Именно тогава узрява идеята за създаването на български професионален народен ансамбъл, претворяващ чрез музикално-сценични форми многовековната [[фолклор]]на традиция.
В София Филип Кутев общува с изявени интелектуалци, които го подкрепят и насърчават в неговите музикални търсения. Така на [[1 май]] [[1951]] г. със своята съпруга Мария Кутева той основава първия фолклорен ансамбъл (ДАНПТ), с което поставя в България начало на движението „Народни хорове и ансамбли“. Като негов главен художествен ръководител до смъртта си утвърждава високопрофесионалното му ниво и световната му популярност. Ансамбълът гостува в Европа, Азия и Америка.<ref>[http://www.ubc-bg.com/bg/composer/268 Биография на Филип Кутев на сайта на Съюза на българските композитори].</ref> Благодарение на него и на цяла школа от певци, инструменталисти, танцьори, хореографи и композитори. За да набира членове на ансамбъла обикаля непрестанно селата на България. По този начин всяка нова певица е допринасяла за обогатяването на репертоара на ансамбъла с характерния за родното си място уникален песенен фолклор.<ref>[[Георг Краев]], [http://www.kultura.bg/bg/article/view/18528 „Филип Кутев“ стана на 60 години!“], в. „Култура“, бр. 23 (2641), 17 юни 2011 г.</ref>
Филип Кутев е създател на Фолклорни празници „[[Славееви нощи]]“ в Айтос. На негово име е наречено създаденото през [[1967]] г. [[Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“]].<ref>{{Геб|8|3046}}</ref>
Умира на [[30 ноември]] [[1982]] г.
== Творчество ==
Филип Кутев пръв започва да прави обработки на песните, така че те да бъдат изпълнявани от многогласен народен [[хор]]. Той обработва традиционния песенен фолклор, запазвайки автентичната мелодия. Така създава десетки песенни шедьоври, които се превръщат в музикална емблема на България по света – „Полегнала е Тодора“, „Прехвръкна птичка“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Кажи, Ангьо“ и още много други.
Освен за ансамбъла Филип Кутев композира и музиката към филмите „[[Под игото (филм)|Под игото]]“ (1952), „[[Героите на Шипка]]“ (1955) и „[[Хитър Петър (филм)|Хитър Петър]]“ (1960).
== Посмъртно признание ==
На негово име е наречен Държавният фолклорен ансамбъл [[Филип Кутев (ансамбъл)|„Филип Кутев“]].
Бюст на Филип Кутев краси Борисовата градина в София.<ref>[http://www.monuments.bg/monument/philip_kutev Паметник на Филип Кутев на сайта monuments.bg]</ref>
През 2010 г. по идея на Ротари клуб – Айтос е направен проект, според който в центъра на родния му град трябва да се издигне паметник на композитора, дело на скулптора Никола Станчев.<ref>[http://news.burgas24.bg/168782.html „Готов е проектът за паметник на Филип Кутев в Айтос“], burgas24.bg, 07.06.2010 г.</ref>
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
* [http://www.philipkoutev.com Официален сайт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“]
{{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=n82152218|VIAF=95339187|ISNI=0000 0001 1078 4986|SUDOC=124629474|BNF=cb14433913k}}
{{СОРТКАТ:Кутев, Филип}}
| |||