Блаже Конески: Разлика между версии

Роден е в село [[Небрегово]] в [[сърбомани|сърбоманско]] семейство. Като племенник на известния сърбомански войвода [[Григор Соколович]] (братовчед на баща му), получава сръбска кралска стипендия за обучение в [[гимназия]] в [[Крагуевац]], [[Сърбия]], където участва в редактирането и списването със своите първи [[стих]]ове на [[сръбски]] на гимназиалните издания (на сръбски) „Млади Шумадинац“ и „Подмладак“. <ref>Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, София 1992, с. 408</ref> Като Благойе Лямевич (Коньевич) се записва в [[Белградски университет|Белградския университет]], където един семестър изучава медицина, а след това променя специалността си на сръбски език и литература. През 1941 г., след разгрома на [[Югославия]] в [[Ауфмарш 25]] се записва в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]] под името Благой Йорданов Конев. От [[1944]] година, още незавършил висше образоване, активно се включва в стандартизирането на новата езикова норма, наричана и [[македонски език|македонски книжовен език]]. Един от съставителите на правописа, а освен това е и редактор на „Речник на македонския език“. Основател е на изучаването на [[македонистика]] в университета в [[Скопие]], където от [[1958]] до [[1960]] година е ректор. През [[1967]] г. става член на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонската академия на науките и изкуствата]] и е неин пръв председател (до [[1975]] г.). Освен това е и член на [[Македонски ПЕН център|Македонския ПЕН център]] и член на [[Дружество на писателите на Македония|Дружеството на писателите на Македония]] от [[1947]] г. и негов пръв председател.