Петър Петров (актьор, р. 1939): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 26:
След дипломирането си играе четири години на сцената на [[Драматичен театър „Адриана Будевска“|Бургаския драматичен театър]]. През 1964 г. печели първата награда в първото издание на Националния фестивал на художественото слово с поема на [[Недялко Йорданов]]. Оттогава рециталите са неотменима част от сценичния му живот.
 
Първите му роли в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър]] са в постановки на [[Вили Цанков]], [[Георги Черкелов]] и Лиляна Тодорова. За децата на 70-те и 80-те години Петър Петров е Пиеро от „Златното Ключе“ключе“ (1964), котаракът от „Когато куклите не спят“ (1968), разказвачът от „Снежната кралица“ (1971), кучето от „Веселите музиканти“ (1972) или Арамис от „Тримата мускетари“ (1973).
 
По-възрастните го помнят като Леонидик в „Мой бедни Марат“ на Алексей Арбузов (1966), Дробязгин във „Варвари“ на [[Максим Горки]] (1970), Ванг в „Човекът си е човек“ на [[Бертолд Брехт]] (1975), Скок в „Двамата веронци“ на [[Уилям Шекспир]] (1978), Гремио в „Укротяване на опърничавата“ на Шекспир (1980), Панталоне в „Любовта към трите портокала“ на [[Рада Москова]] (1982), Дон Армадо в „Напразни усилия на любовта“ на Шекспир (1985), кардиналът в „Крал Джон“ на [[Фридрих Дюренмат]] (1988), Жевакин в „Женитба“ на [[Николай Гогол]] (1989), Чебутикин в „Три сестри“ на [[Антон Чехов]] (1993).
Ред 44:
В едно от последните си интервюта актьорът пожелава на публиката: ''„Първото ми послание е да не се отказват от изминалия си живот или ако има черни петна в него, да обяснят причините за тяхната поява в живота. Второ, да избягват да се оплакват, да натоварват ближните си със своите проблеми. Трето, да се опитат да поддържат чувството си за хумор и особено - автохумор. Да се постараят по някакъв начин да оползотворят свободното си време, ако го имат. Няма срамна професия и няма срамен труд въобще. Важното е да запазят самочувствието си на личности. Когато ми е много уморена главата, аз започвам да готвя... С възрастта човек не става затворник на своите спомени, ако ги съхранява и поддържа в тяхната красота.“''
 
Почива на 12 август 2012 г. в София.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://btvnews.bg/bulgaria/obshtestvo/pochina-aktort-petr-petrov.html | заглавие = Почина актьорът Петър Петров | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = 13.08.2012 | труд = | издател = БТВ | език = bg| цитат = }}</ref>
 
== Театрални роли ==
Ред 53:
* „Тримата мускетари“ (1973)- Арамис
* „Мой бедни Марат“ (Алексей Арбузов) (1966)- Леонидик
* „Варвари“ ([[Максим Горки]]) (1970) - Дробязгин
* „Човекът си е човек“ ([[Бертолд Брехт]]) (1975) - Ванг
* „Двамата веронци“ ([[Уилям Шекспир]]) (1978) - Скок
* „Укротяване на опърничавата“ ([[УйлямУилям Шекспир]]) (1980) - Гремио
* „Любовта към трите портокала“ ([[Рада Москова]]) (1982) - Панталоне
* „Напразни усилия на любовта“ ([[Уилям Шекспир]]) (1985) - Дон Армадо
* „Крал Джон“ ([[Фридрих Дюренмат]]) (1988) - кардиналът
* „Женитба“ ([[Николай Гогол]]) (1989) - Жевакин
* „Три сестри“ ([[Антон Чехов]]) (1993) - Чебутикин
 
== Филмография ==