Емил Георгиев (композитор): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
}}
'''Емил Георгиев''' е [[български]] и [[музикант]] – [[диригент]], [[композитор]], [[аранжимент|аранжьор]] и [[пианист]].
== Биография ==
Завършва Теоретичния и диригентски факултет на [[Държавната музикална академия]] в [[София]] през [[1953]] г.
Работи като диригент на Естрадния оркестър към Концертната дирекция и на оркестъра на Театъра на Въоръжените сили в края на 1950-те години. После е диригент на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио (1960 – 1962), главен диригент (по-късно: главен художествен ръководител) на музикалните състави при Софийския градски народен съвет - оркестър „София“, Софийски духов оркестър, „Софийски солисти“ (1964 – 1971). След това е главен художествен ръководител на Естрадата при [[БНА]] (1971 – 1974) и художествен ръководител на вокално-естрадна група на ансамбъл „Маяковски“ при Общонародния комитет за българо-съветска дружба.
Чрез многостранната си дейност като [[диригент]], [[композитор]], [[аранжьор]] и музикален деятел има голям принос за формирането и развитието на съвременната българска популярна музика. Композира (с участие на [[Атанас Бояджиев (композитор)|Атанас Бояджиев]]), аранжира и дирижира музиката към “Първи стършелов спектакъл” (1953), който се радва на голям успех, а оркестърът му е в основата на създадения после Голям естраден оркестър към Концертната дирекция.
Създава първите си песни в началото на 1950-те години, сред които “Чико от Порто Рико” (с пръв изпълнител [[Нейчо Попов]]) в изпълнение на [[Леа Иванова]] добива широка популярност и продължава да звучи в други версии. Заедно с [[Морис Аладжем]] и [[Иван Стайков]] е сред първите аранжьори в българската популярна музика и допринася за израстването на нови аранжьори през 1960-те и 1970-те години.
| |||