|
}}
'''Атанас Димитров Буров''' ([[12 февруари]] [[1875]] – [[15 май]] [[1954]]) е [[България|български]] [[финансист]], [[дипломат]] и [[политик]] от [[Народна партия|Народната партия]], а по-късно на умереното крило на [[Демократически сговор|Демократическия сговор]]. Той е [[министър на търговията, промишлеността и труда]] ([[1913]], [[1919]] – [[1920]]) и на [[Министерство на външните работи|външните работи и изповеданията]] ([[1926]] – [[1931]]).
Считан е за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на 20-ти век, а заради политическите си речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики на българска почва е наричан „идеолог на българската буржоазия“<ref name="ab_cv">Жоро Цветков, „Атанас Буров. Живот за България“, изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х</ref>.
== Биография ==
Атанас Буров е роден в [[Горна Оряховица]] на [[12 февруари]] ([[31 януари]] [[стар стил]]) [[1875]].
Учи в родния си град и в [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]] в [[Габрово]], откъдето е изключен, заради организирана от [[Социализъм|социалистите]] стачка.<ref name="ташев">{{ташев|70 – 72}}</ref> Взема изпитите си за матура като частен ученик с много добри оценки, което му позволява да продължи по-нататъшното си образование в престижни висши учебни заведения в чужбина.<ref name="ab_cv"/> Завършва политически и финансови науки в [[Сорбона]]та в [[Париж]].<ref name="ташев"/>
1990 г.</ref>.
Още в ранна възраст Буров се включва в дейността на Народната партия и от [[1899]] година многократно е избиран за народен представител, а в периода [[1911]] – [[1912]] година е подпредседател на Народното събрание.<ref name="ташев"/>
След обявяването на [[Балканската война]] през [[1912]] г. крупният предприемач и банкер ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, записал се доброволец за фронта. При [[Битка при Чаталджа (1912)|Чаталджа]] поручик Буров повежда атака „на нож“ и на косъм се разминава с фаталния случай, когато един турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб. Впоследствие награден с [[Орден за храброст]]. През декември се уволнява и отново поема функциите си на депутат и подпредседателподпреседател на НС. <ref name="ab_cv"/> <ref name="ab_pres">[http://epicenter.bg/article/archive/31707/11/90 Буров останал верен на жена си], в. „Преса“, брой 5 (711 от 6 януари 2014), от 2015 г. в „Епицентър“.</ref>
През [[1913]] година е назначен за [[министър на търговията, промишлеността и труда]] в [[Правителство на България (33)|правителството]] на [[Стоян Данев]]. През [[1919]] – [[1920]] година оглавява същото министерство в [[Правителство на България (40)|кабинета]] на [[Александър Стамболийски]].<ref name="ташев"/>
След [[Преврат в България (1923)|Деветоюнския преврат]] през [[1923]] година Буров се включва в [[Демократически сговор|Демократическия сговор]] и, наред с [[Андрей Ляпчев]], оглавява неговото умерено крило. Той е [[министър на външните работи и изповеданията]] в трите правителства на [[Андрей Ляпчев|Ляпчев]] ([[1926]] – [[1931]]).<ref name="ташев"/>
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] [[Атанас Буров]] е противник на съюза с [[Германия]] и на [[2 септември]] [[1944]] година става [[министър без портфейл]] в [[Правителство на България (61)|правителството]] на [[Константин Муравиев]], образувано като последен опит да се предотврати нападението на [[Съветски съюз|Съветския съюз]] срещу [[България]].<ref name="ташев"/>
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] [[Буров]] е осъден на една година затвор от т.нар. [[Народен съд]]. Присъдата е отменена с [[Решение №172 на Върховния съд]] от [[1996]] година. Помилван и освободен в навечерието на изборите през [[1945]] година,{{hrf|Недев|2007|691}} той се присъединява към опозицията срещу [[комунизъм|комунистическото]] правителство. През [[1947]] година се обявява срещу смъртната присъда на [[Никола Петков]]. На [[25 октомври]] е интерниран в [[Дряново]],{{hrf|Недев|2007|769}} през [[1949]] година е изпратен в концентрационния лагер край [[Дулово]]. През [[1950]] година е арестуван и на [[13 ноември]] [[1952]] година е осъден на 20 години затвор,{{hrf|Недев|2007|769}} след като е признат за виновен по три обвинения – че е работил за „събарянето и отслабването“ на правителството, че през [[1946]] година е обещавал създаването на чужда военна база във [[Варна]] и че е подбуждал „други държави и обществени групи в чужбина“ към враждебни действия срещу [[България]].<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 287 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> Излежава присъдата си в [[Шумен]] и [[Пазарджик]].
[[Атанас Буров]] умира на [[15 май]] [[1954]] година в затвора в [[Пазарджик]].
{{Цитат|Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954 г., в Пазарджишкия затвор. Когато получават известието, жена му и дъщеря му заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са погребани затворници. Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен свещеник се трогва от мъката им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден отиват да си вземат сбогом: съпругата – с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята – със своя баща, когото цял живот ще носи в сърцето си. Намират мястото изравнено с булдозер и трамбовано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат сили дори да заплачат.| из „Атанас Буров. Живот за България“, книга написана от Жоро Цветков по документи и спомени на роднини, <br/>изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х, с.193 – 194}}
== Семейство ==
През 1912 г., на прием в двореца по повод честването на 18-годишнината на престолонаследника [[Борис III|Борис]], [[Атанас Буров]] се среща за пръв път със 17-годишната [[Смарайда Салабашева]], дъщеря на полк. [[Стефан Салабашев (офицер)|Стефан Салабашев]] и Венка Карагьозова – Салабашева и внучка на търновския фабрикант [[Стефан Карагьозов]]. Няколко месеца по-късно се сгодява за нея, а през [[1913]] г. сключват брак. През [[1915]] г. се ражда синът му Стефан ([[1915]] – [[1980]]), а през [[1917]] г. и дъщеря му Недялка ([[1917]] – [[1991]]) г.<ref name="ab_cv"/>
'''Съдбата на децата през годините:'''
През 60-те години на 20-ти век децата му успяват да напуснат страната с помощта на френския премиер [[Жан-Жак Делмаз]], съратник на [[Шарл дьо Гол|генерал дьо Гол]] и един от ръководителите на френската съпротива срещу фашистката окупация на [[Франция]]. Самият Делмаз е бил преследван от [[Гестапо]] и намерил укритие във вилата на '''Атанас Буров''' във [[Варна]]. След време, макар и със закъснение, успява да върне жеста на стария си укривател.<ref name="ab_pres"/>
През [[1983]] година, когато арменските гробища край [[Пазарджик]] са закрити, дъщеря му Недялка пренася това, което е останало от тленните му останки, в София и ги погребва в гроба на майка си.<ref name="ab_sg"/><ref name="ab_bb"/>
* Стефан и съпругата му Цветанка имат дъщеря Елена Бурова – Младжова, която живее в Сан Франциско.<ref name="ab_sg"/><ref name="ab_bb"/>.
* Недялка се омъжва първоначално за Иван Михайлов, но впоследствие се развежда и се омъжва повторно за Димитър Велев. Има дъщеря, Магдалена Каблешкова, омъжена за потомък на един от родствениците на [[Тодор Каблешков]]<ref name="ab_sg">[http://www.segabg.com/article.php?issueid=1191§ionid=6&id=00014 Атанас Буров до Смарайда...]</ref> <ref name="ab_bb">[http://burov.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/12/17/atanas-burov-do-smaraida-quot-ti-i-bylgariia-ste-mi-dvete-li.266773 Атанас Буров до Смарайда...]</ref> <ref>[http://www.geni.com/people/инж-Стефан-Буров/6000000007441732565 Geni: Стефан Буров]</ref> <ref>[http://www.geni.com/people/Недялка-Велева/6000000007441898528 Geni: Недялка Велева–Бурова]</ref> и живее в [[Шотландия]].<ref name="ab_sg"/><ref name="ab_bb"/>.
== Памет ==
През [[2000]] г. Буров е обявен за почетен гражданин на [[Горна Оряховица]].
В края на [[2011]] г. в градинката пред Народния театър „[[Иван Вазов]]“ официално е открит паметник на Буров.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=317598 „Навръх Деня на Банкера откриха паметник на Атанас Буров“, в. Монитор, 07 декември 2011 г.]</ref> Той е изграден с лични средства на банкера [[Цветан Василев]].<ref>[http://tv7.bg/Новини/България/Общество/Строител-на-съвременна-България_l.1_i.2759022_c.38.html#.UkM0cxZkHs0 Строител на съвременна България, TV7, 06 декември 2011 г.]</ref> Паметникът е дело на скулптора проф. Емил Попов и архитекта Петър Стрясков. Създаден е по инициатива на председателя на фондация „Достойни българи“ – Илия Георгиев.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1599334881 Издигнаха паметник на Буров в градинката до БНБ, news.bg, 06 декември 2011 г.]</ref>
== Бележки ==
| 