Едиакарий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на чужда езикова препратка |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Геоложка ера}}
'''Едиакарий''' ({{lang-en|Ediacaran Period}}) е последният [[геоложки период]] на [[Неопротерозой|неопротерозоя]], непосредствено преди [[камбрий|камбрия]]. Продължава между 635 и 542 милиона години. Името на периода идва от [[Едиакара (хълмове)|Едиакарските възвишения]] в [[Южна Австралия]]. Официалното име е утвърдено от Международният съюз по геологически науки през март [[2004]] г. и известено през май същата година. До
В днешно време, съгласно решение на Международната стратиграфска комисия (МСК) през 1991 година, терминът „венд“ се употребява само за територията на Русия. В скалата на Международната комисия по стратиграфия за докамбрия на венд съответства „неопротерозой-III“, обособено подразделение с долна граница от 650 млн. години<ref name="Biske" />.
Земята е населявана от мекотели – [[Едиакарска биота|вендобионти]] –
В изкопаемите отложения на този период почти отсъстват останки от живи организми, защото те още са нямали твърда обвивка, а следователно, не са могли да оставят следи в окаменен вид. Съхранили са се огромно количество отпечатъци.
Ред 11:
Eдиакарският период частично съвпада с вендския период, но е по-кратък от него.
Названието „венд“ е предложено от съветският геолог и палеонтолог [[Борис Соколов]] през 1952 г. за регионалния хоризонт, изучен за първи път по сондажи в северозападната част на Руската платформа. Вендският хоризонт е съставен от [[гдов]]ски аркозни [[пясъчник|пясъчници]] и залягащи върху тях котлински ламинаритови [[глина|глини]] и е определен като най-древната [[палеозой|раннопалеозойска]] част на седиментната покривка, разположена непосредствено на кристалическия фундамент на Руската платформа. Като начало официално се използва термина „валдайски комплекс“. Над вендските отложения е разположен балтийският комплекс, в който са открити немногобройни изкопаеми от долен камбрий. Б.С. Соколов първоначално приема венд за отделна система на палеозоя, предшестващ камбрия, аргументирайки се
С вендските отложения предполагаемо корелира синийската система, открита от А. Гребо (A. Grabau) през 1922 г. в Китай и дълго време без определени параметри. Възрастта на долните слоеве на синия се оценяват на 800 млн. години, което е значително по-древно от валдайската подложка. Когато синийските отложения били окончателно отнесени към протерозойските
По-късно в долните слоеве на валдайската серия са открити многочислени останки на безскелетни многоклетъчни, аналогични вече на известните находки от горния докамбрий в Австралия и други региони: отпечатъците на големи
При търсенето на естествена подложка на венда в него започнали да включват разположената отдолу волинска серия, за която са характерни тилити (конгломерати с ледниковово
В качеството на стратиграфско подразделение на
Концепцията за венда се формира стратиграфически от горе на долу, и долната граница на камбрия става горна граница на венда. Палеонтологическата обосновка на тази граница е
Вендът се състои от големи подразделения: лапландско, редкинско, котлинско и ровненско регионални векове с глобално проследяеми подраздели и техните граници, включително долната. Редкинският, котлинският и ровненският регионални векове са обосновани в типовата област на венда на базата на често срещащи се органостенни микровкаменелости, големи
==Препратки==
|