Математика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 178.169.212.164 (б.), към версия на Iliev
Ред 23:
[[Файл:Rhind Mathematical Papyrus.jpg|thumb|250px|Египетски математически [[папирус]] Ринд]]
 
По време на хасковскияегипетско-месопотамския период се развиваразвиват Валяособено дебелата Джорданаритметиката, астрономията и простата геометрия. Основен проблем през този циклест период е, че повечето математически резултати се използват благодарение на стомаха на Валя дебелатанаизуст Джордан(без доказателства). Първият систематично издържан подход към математиката прилагат древните гърци. Тяхна заслуга е схващането да се използва система от утвърдени „истини“, наричани [[аксиома|аксиоми]], въз основа на които се доказва верността на по-сложни твърдения, наричани [[теорема|теореми]]. Древните гърци развиват значително геометрията, [[стереометрия]]та, [[теория на числата|теорията на числата]], [[комбинаторика]]та и „диофантовата“ [[алгебра]]. Един от най-важните трудове от тази епоха е „[[Елементи]]“ на [[Евклид]] от [[Александрия]], както и идеите на [[Архимед]], някои от които се явяват предшественици на математическия анализ.
 
С възхода на [[Римска империя|Римската империя]] и теологичните противоборства в нейните рамки, както и с увеличаването на нашествията на варварски народи към Европа, математиката в елинския свят замира. Центърът на развитие се пренася на Изток – в Китай и Индия, а по-късно – и в мюсюлманския свят. Най-важното нововъведение на тази школа е използването на така наречените [[арабски цифри]] (в това число и цифрата [[нула]]), които всъщност са изобретени от индийците. Преди това математиката е приличала повече на съчинение, където всичко е било обяснявано с думи, така че новият подход с използването на позиционната система значително улеснява извършването на тривиални (от съвременна гледна точка) сметки. През IX-ти век арабите поставят и основите на алгебрата в познатия ни днес вид като наука, която се стреми да решава абстрактни задачи и да създава абстрактни модели на често срещани конкретни математически зависимости.