Христо Данчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Биография: ненужно |
|||
Ред 29:
През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) капитан Христо Данчев е първоначално командир на рота от [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup> пехотен софийски полк]], за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. „за отличия и заслуги през втория период на войната“ е награден с [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], IV степен, 2 клас<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_221_12.jpg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 12]</ref>. На 20 юли 1917 г. е произведен в чин [[майор]]. Поема командването на дружина от същия полк, за която служба през 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_452_86_gr.jpgg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 86]</ref>, която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 година.<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_1_4_2_216_gr%7C217.jpg ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 216 – 217]</ref> През 1921 г. със заповед № 464 за същата служба е награден с [[Свети Александър (орден)|Орден „Св. Александър“]], IV степен с мечове в средата.<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_1_4_2_31_gr%7C32.jpg ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 31 – 32]</ref>
На 8 август 1920 е произведен в чин [[подполковник]], а от 21 декември с. г. поема командването на [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-а</sup> пехотна рилска дружина]], на която служба е до 17 декември 1922 г.<ref>{{cite book | title = Железният полк – тринадесети пехотен рилски (1886 – 1945 г.) | last = Димитров | first = Тодор | year = 2009 | publisher = Регионален исторически музей – Кюстендил | location = Кюстендил| isbn = 978-954-8191-1703 | page = 167}}</ref> Началник е на Кюстендилското военно окръжие и е помощник-началник на пограничния сектор. От 1923 г. е на служба във Военното училище, а през следващата година е назначен на служба в 1<sup>-ва</sup> пехотна дружина. През 1926 г. подполковник Данчев е инспектор в щаба на жандармерията. През 1928 г. е произведен в чин [[полковник]], а от 1930 г. е член на военнокасационния съд. През 1933 г. е назначен на служба в Главното интендантство, през 1934 г. командва [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> пехотна софийска дивизия]], а през 1935 г. е началник [[Четвърта армейска област|4<sup>-та</sup> военна инспекционна област]] и командир на [[Четвърта армия|4<sup>-а</sup> армия]]. Същата година е произведен в чин [[генерал-майор]]
Генерал-майор Христо Данчев умира на 21 септември 1935 година. Според някои автори не умира от естествена смърт.<ref>{{cite book | title = Ефрем Каранфилов | last = Ничев | first = Драган | year = 1985 | publisher = Наука и изкуство | location = София | page = 34}} ''(В нашия випуск беше и синът на командира на Плевенската армия генерал Христо Данчев - Иван. Баща му умря ненадейно през 1935 г. и имаше подозрения, че е отровен от царедворци.)''</ref><ref>{{cite book | title = Младостта на спомените| last = Каранфилов | first = Ефрем | year = 1988 | publisher = Издателство „Христо Г. Данов“ | location = София | page = 151}} ''(Все по това време „умря ненадейно“ генерал Христо Данчев)''</ref> Погребан е в централните софийски гробища.<ref>[http://sofiapomni.com/parcel.php?id=44 София помни – Карта на централния гробищен парк на град София, парцел 44]</ref>
| |||