Диалог: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
ндонаписах какво означава диалог |
||
Ред 6:
{{философия-мъниче}}
== Диалогът – разговор с център, а не със страни ==
Практиките на лидерството на участието (известно още като Art of Hosting) са изцяло базирани на диалог. В много ситуации, особено професионални, това, което познаваме като разговор е всъщност дебат или дискусия. Базово умение, което е необходимо да развием е да разпознаваме и различаваме дебата и дискусията от една страна и диалога, от друга. Това ще ни помогне да разбираме в какъв тип разговор се намираме във всеки един момент и да се научим да превключваме между тях, за да постигнем по най-добрия начин намеренията и целите си.
'''Изкуството да мислим заедно'''
Основно разликата се крие в избора между това да мислим сами и да мислим заедно. В съвременното общество сме свикнали много повече да мислим сами, което неминуемо ни кара да водим дискусии и дебати, където се оказваме в ситуация да защитаваме гледната си точка и аргументираме позициите си, като ги противопоставяме на противоположни гледни точки и позиции. Дискусията е силен метод за обмяна на мнения, но тя има някои ограничения, тъй като се фокусира върху:
– Мислене от типа ‘или/или’
– Затваряне и завършеност на разговора
– Контролиране на крайния резултат
Дискусията може лесно да прерасне в дебат, чиито корен означава ‘да сломиш’, ‘да победиш’. Често това създава чувство на неудовлетвореност и неприятни усещания сред хората, които работят заедно. Диалогът от своя страна е базиран на презумпцията, че във всяка ситуация има скрита, не винаги видима цялостност. В диалога не само има достатъчно пространство за всички мнения, но се използва и принципът, че освен ако не се изразят, уважат и удържат всички гледни точки, тази цялостност не може да излезе наяве и да бъде изследвана.
'''Четири умения за водене на диалог'''
Диалогът изисква четири основни умения – слушане, уважение, въздържане и изразяване. Малко по-внимателен поглед показва, че тези прости думи съдържат голяма мъдрост и дълбочина.
'''1. Слушане'''
Какво означава наистина да слушаме?
– Да създадем вътрешна тишина. Трудно е да слушаме, когато мислите ни са изцяло ангажирани във вътрешен диалог. Да се научиш да слушаш, означава да се научиш да присъстваш. Необходимо е да научим да забелязваме какво усещаме тук и сега.
– Да осъзнаем, че голяма част от реакциятa ни към другите идва от паметта – тя е съхранена, позната реакция, вместо да бъде нов, свеж отговор. В този случай не слушаме съвсем, по-скоро ‘сваляме’ от паметта си това, което вече знаем.
– Да се научим да различаваме заключенията, които правим за даден опит от самия опит. Придържайте се към фактите и не бързайте с изводите!
– Да следваме източника на смущение. Когато сме емоционално предизвикани от нещо, което чуваме в разговора, често сме склонни да се затваряме и да му се противопоставяме. Какво ще стане, ако вместо да търсим доказателства, които подкрепят нашата гледна точка, можем да потърсим източника на трудността или проблема – като слушаме себе си и другите?
– Да слушаме и същевременно да забелязваме съпротива. Това ни помага да бъдем осъзнати за начините, по които налагаме мненията си за другите и без да осъзнаваме да изкривяваме казаното от тях.
'''2. Уважение'''
Какво на практика означава да уважаваме другите и как можем да станем по-добри в това?
– Да уважаваме границите. Да се отнасяме към човека до нас като към учител – винаги да питаме какво можем да научим от него. Да търсим най-доброто и най-възвишеното в другия и да се отнасяме към него като към мистерия, която никога не може да бъде напълно разкрита.
– Да предполагаме, че съществуват цялостност и свързаност и да ги търсим. Физиката ни учи, че човешките същества са неотменна част от общата тъкан на живота. Въпреки това, сякаш сме програмирани да виждаме само отделните части и да предполагаме, че частите правят цялото. Холистичният поглед предполага обаче, че цялото предхожда частите.
– Да уважаваме противоположностите – за да има диалог, трябва да се научим да уважаваме крайните и полярни мнения, които изникват, без да се опитваме да ги променим!
– Да подкрепяме хората, които ни предизвикват – различните гледни точки трябва да се интегрират, в противен случай смущенията ще продължат. Диалогът изисква желание да поддържаме пространство, където свободно се изразяват и се вниква в различните гледни точки.
– Да се научим да работим с напрежението – когато една група може да издържа напрежението, което възниква, без да му отговаря, то нейната способност за диалог се издига на друго, по-високо ниво.
'''3. Въздържане от позиция'''
Какво е възможно, когато оставим настрана нещата, за които сме сигурни?
– Диалогът е възможен само сред хора, които могат да се изненадат от това, което ще кажат и ще бъде казано. Разпознавайте и посрещайте отворени това, което все още не знаете.
– Първата стъпка е разкриването (към нас самите и към другите) на нашето съзнание, така че да видим какво има там.
– Следващата стъпка е да станем осъзнати за процесите, от които се пораждат нашите мисли. Когато наблюдаваме собствения си мисловен процес, то ние неминуемо го трансформираме.
– Диалогът предполага да се въздържаме от поправяне, коригиране и решаване на проблеми, като вместо това ни кани да изследваме това, което виждаме.
– В основата на всяко изследване е въпросът. Наистина добрият въпрос създава вътрешно напрежение в нас, което трябва да се научим да толерираме. Оставете настрана търсенето на отговори и вижте какво ще се появи.
'''4. Изразяване'''
Какво се случва, когато кажем това, което е истинско за нас?
– Просто можем да се запитаме – Какво трябва да бъде споделено в този момент?, Какво е това, което хората тук се стремят да изкажат?
– Да открием вътрешния си, автентичен глас изисква желание да говорим в кръга, без предварително да знаем какво ще кажем.
– Нека оставим време и място за тишината – това създава пространство за истинското значение на казаното да изникне.
– Да говорим към и от центъра, осъзнавайки, че освен междуличностните взаимоотношения, разговорът допринася и за нещо по-голямо.
'''Превод:'''Антон Вълков
''Текстът е публикуван в работната книга на мрежата The Art of Hosting Conversations That Matter и е вдъхновен от книгата '''Диалог: Изкуството да мислим заедно''' на Уилям Исаакс (Dialogue: The Art of Thinking Together, William Isaacs)''
На 15 януари в София и на 2 февруари в Пловдив Communication Academy организира лекция на тема Диалогът – разговор с център, а не със страни с водещи Емилия Илиева-Крайнова и Антон Вълков.
[[Категория:Литературни термини]]
| |||