Никола Балканджиев: Разлика между версии

{{Депутат-България|6в=1|26о=1|1н=1|2н=1|3н=1|5н=1|6н=1}}

Никола Балканджиев е роден е презна 26 октомври 1901 г. в казанлъшкото село [[Манолово]]. През 1921 г. се преселва в [[Пловдив]] и става тютюноработник. Участва в основаването на [[РМС]] и БКМС в Пловдив. През 1929 г. оглавява стачка на пловдивските тютюноработници. От 1932 г. е общински съветник. Член на [[БКП]]. През 1936 г. е осъден на 10 години затвор по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]. Бил е секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив, както и секретар на Тютюноработническия съюз и член на ЦК на Независимите профсъюзи. От 1932 г. е член на ЦК на РП.

По време на втората световна война е въдворен в [[Еникьой (лагер)|лагера Еникьой]]. През пролетта на 1944 г. е освободен предсрочно и излиза в нелегалност. Партизанин и политически комисар на [[Първа средногорска бригада „Христо Ботев“]] от март 1944 г.

Между 19 ноември 1949 г. и 3 февруари 1959 г. е кмет на град Пловдив.<ref>Райчевски Г., Петков П., Пловдивските кметове, Пв., 2005, изд. Агенция „Седем Д ООД“, с. 102</ref>. Като кмет участва в потушаването на [[Пловдивска стачка и работнически бунт 1953 г.|стачката на тютюноработниците през 1953]] г., за което е награден с орден „За гражданска доблест“.<ref>[http://www.168chasa.bg/article/2307824 Бутовски, И. и Марков, Х. Удавят в кръв тютюневата стачка през 1953 г., 168 часа]</ref> Бил е председател на Градския комитет на ОФ в Пловдив и на Окръжни комитет на борците против фашизма и капитализма. Умира на 17 януари 1973 г.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 355</ref>