Родопи: Разлика между версии

По геолого-тектонски и морфографски белези Родопите се делят на две части – Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части започва при село [[Искра (Област Пловдив)|Искра]], изкачва се по река [[Каялийка]] (десен приток на [[Марица]]), преминава през седловината [[Китката (седловина)|Китката]] и по долината на река [[Боровица (река)|Боровица]] се спуска до река [[Арда]] при язовир „[[Кърджали (язовир)|Кърджали]]“. От там се изкачва нагоре по долината на [[Арда]] и по десният и приток Маданска река, пресича държавната ни граница и по река Сушица (влива се в Егейско море) достига до гръцкото село Полиантри на 15 km западно от [[Гюмюрджина]].

 

[[File:Родопско зелено.jpg|thumb|Изглед от Западните Родопи]]

Западните Родопи обхващат територия от 8732,1 km² (или 59,25%) и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 m, като повече от половината от площта им (51,9) се заемат от земи с надморска височина между 1000 и 1600 m. Те имат среднопланински облик със силно разчленена, гъста и дълбоко вкопана речна мрежа. Долината на река [[Въча]] ги дели на две части – западна Дъбрашко-Баташка и източна Переликско-Преспанска. В първата част най-висок е връх [[Голяма Сюткя]] (2186 m), а във втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица – [[Голям Перелик]] (2191 m). Западната част има асиметричен орохидрографски план с добре развита ридова система, очертана от дълбоки долини на север и силно стеснена площ на юг. Главната вододелна линия между водосборните басейни на [[Марица]] и [[Места]] е изместена на югозапад по широкото имощно било на [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкият дял]]. От главния вододелен рид на север се отклоняват ридът [[Алабак]], [[Баташка планина]] е нейните крайни разклонения [[Къркария]] и [[Бесапарски ридове|Бесапарските ридове]]. На юг от главния рид се простира широкият рид [[Дъбраш]]. Източната част на Западните Родопи обхваща два мощни вододелни дяла: на северозапад [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспански]] и на югоизток [[Кула (Ардински дял)|Ардински дял]], разделени от долината на река [[Черна (река)|Черна]] (ляв приток на [[Арда]]). От Переликско-Преспанския дял на север се отклоняват мощните ридове [[Чернатица]], [[Радюва планина]] и [[Добростански рид|Добростан]]. На запад се разполагат [[Чепинска котловина|Чепинска]], [[Баташка котловина|Баташка]] и [[Доспатска котловина]], а на изток високите [[Чепеларска котловина|Чепеларска]] и [[Смолянска котловина|Смолянска]], както и малката [[Хвойненска котловина]]. От Западните Родопи водят началото си най-голевите родопски реки: [[Въча]], [[Чепинска река|Чепинска]], [[Чепеларска река|Чепеларска]], [[Арда]], [[Доспат (река)|Доспат]], [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара река]] и други, които текат в дълбоки проломни долини.