Халифат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Премахната редакция 8253251 на 178.169.253.245 (б.) |
||
Ред 1:
{{без източници}}
'''Халифатът''' ({{lang-ar|خلافة}}, ''хилāфа'') е [[ислям]]ска форма на [[теокрация]] като държавно управление, която отразява политическото единство и ръководство на [[мюсюлмани|мюсюлманския свят]] ''Ума'а''. Държавният глава ([[халиф]]) се възприема като наследник на политическата власт на [[Мохамед]]. Има различие по този въпрос при двете най-големи ислямски деноминации – според [[сунити]]те халифът се избира от народа или от негови представители, а според [[шиити]]те халифът е [[имам]], избран от тъй наречения ''„Ахал ал-
Това е единствената форма на управление, която е получила пълно одобрение от традиционната ислямска теология и е главната политическа концепция на [[сунити|сунитския ислям]] по общото мнение на мюсюлманското мнозинство през ранните векове.
== История ==
Халифът – държавният глава на всички мюсюлмани, често е наричан „Предводител на
▲Халифът – държавният глава на всички мюсюлмани, често е наричан „Предводител на правоверните” (''Амир ал-Му'минин''). Всяка съставна за халифата държава или провинция ([[султанат]], [[вилает]] или [[емирство]]) има местен владетел ([[султан]], [[валия]] или [[емир]]). ''[[Дар ес-Салаам|„Дар ал-ислям”]] (Дом на исляма)'' се нарича всяка страна под управлението на халифата, включително страните, населени от немюсюлмани; страна извън управлението на халифата се нарича ''„Дар ал-харб” (Дом на неверието),'' дори ако нейните жители са мюсюлмани, защото не са граждани по мюсюлманското право.
=== Основаване на халифата ===
След смъртта Мохамед столица на халифата е [[Медина]]. В мюсюлманската история понякога се срещат съперничещи си претенденти халифи в различни части на мюсюлманския свят, както и разделение между шиитските и сунитските части. Първите четирима халифи, известни като [[Праведен халифат|Праведни]], ''
След първите 4 халифа халифатът се оспорва и управлява от династиите на Омеядите, Абасидите а за относително кратки периоди – от други съперничещи си династии в [[Ал-Андалус]], [[Африка|Северна Африка]] и [[Египет]]. [[Крал]]ете на [[Мароко]] продължават да се титулуват „Предводител на
▲След смъртта Мохамед столица на халифата е [[Медина]]. В мюсюлманската история понякога се срещат съперничещи си претенденти халифи в различни части на мюсюлманския свят, както и разделение между шиитските и сунитските части. Първите четирима халифи, известни като [[Праведен халифат|Праведни]], ''„Рашидуни”'' са последователите на Мохамед [[Абу Бакр]], [[Омар (халиф)|Омар]], [[Халиф Усман|Усман]] и [[Али ибн Аби Талиб|Али]]. В резултат от по-късно настъпилите междуособици [[шиити]]те считат Али за първия наистина законен халиф, макар да признават, че Али е наследил своите предшественици.
▲След първите 4 халифа халифатът се оспорва и управлява от династиите на Омеядите, Абасидите а за относително кратки периоди – от други съперничещи си династии в [[Ал-Андалус]], [[Африка|Северна Африка]] и [[Египет]]. [[Крал]]ете на [[Мароко]] продължават да се титулуват „Предводител на правоверните” за мароканците, но не предявяват никакви претенции за халифат.
=== Рашидун ===
Абу Бакр, първият наследник на [[Мохамед]], определя Омар за свой наследник на смъртното си легло, а в мюсюлманския свят още цари единомислие за избора му. Омар ибн Хатаб, вторият [[халиф]], е убит от роб. Наследникът му, Осман ибн Афан е избран от съвет, но скоро е възприет само като емир, вместо като избран предводител. Осман е убит от бунтовници. След него Али ибн Абу Талиб поема властта и въпреки, че е много популярен по негово време избухват въстания и след пет години управление Али е убит в [[Наджаф]]. Този период е известен като [[Фитна]] или Първата ислямска гражданска война.
=== Омеяди (661–750) ===
[[Омеяди|Бану Умая]] идват на власт в [[Дамаск]] след спорен арбитраж, поставил в неизгодна позиция имам Али. Омеядите традиционно поддържат мирни вътрешноплитически и военни външнополитически отношения с другите вероизповедания в Средиземноморието и Средна Азия. Това осигурява максималното разширение на Арабския халифат, който се простира от [[Атлантически океан|Атлантическия]] до [[Индийски океан|Индийския океан]].
Омеядите управляват ислямската теокрация близо 80 години преди да бъдат отхвърлени от ново въстание.
==== Халифат в Испания (929–1492) ====
Дамаският халифат на Омеядите е свален, а оцелелите членове на династията бягат на запад. В [[Андалусия]] те основават независимото [[Кордовско емирство]], по-късно еволюирало в халифат-претендент за загубеното на изток господарско достойнство. [[Алмохади]]те и [[Алморавиди]]те в Кордова запазват омеядските вътрешно- и външнополитически традиции до [[1492]], и като резултат оставят съществен културно-исторически отпечатък върху [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]].
=== Абасиди (750–1517) ===
[[Абасиди]]те въстават и отхвърлят омеядския халифат, и основават свой със седалище в [[Багдад]]. Те консолидират ислямското право и държавно устройство, продължавайки строителните и стопански традиции на предшествениците си. Монголските нашествия прогонват Абасидите от столицата им и въпреки, че те остават на политическата сцена до 1517, ролята им е само фигуративна, което създава още претенденти за Халифата.
==== Фатимиди (909–1171) ====▼
[[Фатимиди]]те в [[Египет]] основават първият шиитски халифат в ислямския свят. Те създават професионална армия от [[Тюркски народи|тюрки]]-военнопленици, превърнала се във военно-политическото съсловие на [[Мамелюци]]те. Последните започват да се разпореждат в Египет до [[Египетска кампания|кампанията на Наполеон]].тони бони▼
=== Османски халифат (1453–1924) === ▼
▲[[Фатимиди]]те в [[Египет]] основават първият шиитски халифат в ислямския свят. Те създават професионална армия от [[Тюркски народи|тюрки]]-военнопленици, превърнала се във военно-политическото съсловие на [[Мамелюци]]те. Последните започват да се разпореждат в Египет до [[Египетска кампания|кампанията на Наполеон]].
Мехмед II и Селим Явуз изразяват най-силната претенция за халифата - тази на [[Отоманска империя|Отоманската империя]]. [[Руска империя|Имперска Русия]] противопоставя на този статут претенцията си за ролята на [[Договор от Кючук Кайнарджа|Защитник на християните]]. Въпреки [[Окупация на Константинопол|призива за]] ''[[джихад]],'' неуспешно отправен от [[младотурци]]те без това да е в прерогативите им и след [[Мудроско примирие|Мудроското примирие]] ролята на османците като халифи постепенно отмира с последния церемониален халиф [[Абдул Меджид II]] през [[1924]].▼
▲Мехмед II и Селим Явуз изразяват най-силната претенция за халифата
=== Халифатско движение, 1920 ===
Първият опит за възстановяване на Халифата датира от период, когато той все още не е отменен напълно. Развива се като панислямска кампания на политически протест в Британска колониална Индия.
== Възстановяване ==
==== Ислямистки призив ====
== Политическа система ==
===
=== Меджлис ал-Шура: парламент ===▼
▲=== Меджлис ал-Шура: парламент===
=== Върховенство на закона ===
=== Икономика и банково дело ===
=== Външна политика и джихад ===
== Известни халифи ==
| |||