Виктор Амадей II Савойски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 29:
'''Виктор-Амадей II''' ({{lang-it|Vittorio Amedeo II di Savoia}}) е 15-ти [[херцог]] на [[Савойско херцогство|Савоя]] (1675 – 1720, 1730 – 1732), [[крал]] на [[Сицилианско кралство|Сицилия]] (1713 – 1720) и първи крал на [[Сардинско кралство|Сардиния]] (1720 – 1730). Освен това той е принц на [[Пиемонт]], [[Маркграфство Салуцо|маркиз на Салуцо]], [[Херцогство Монферат|херцог на Монферат]] (1708 – 1730), [[граф]] на [[Аоста]], Морен и [[Ница]] (1675 – 1720).
 
Френският крал [[Луи XIV]] урежда брака на Виктор-Амадей II и племенницата си [[Анна-Мария Орлеанска]], за да осигури френското влияние в Савоя, но въпреки това по-късно Виктор-Амадей II не се поколебава да прекрати френското влияние върху политиката на страната си. След смъртта на стария савойски херцог през 1675 г. от името на малолетния Виктор-Амадей II започва да управлява майка му, която де факто стои начело на властта до 1684 г., когато Виктор-АмдейАмадей II забранява по-нататъшната ѝ намеса в управлението на страната. Взел участие във войната за испанското наследство, през 1713 г. Виктор-Амадей II получава кралската корона на Сицилия, но седем години по-късно е принуден да отстъпи [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]] на Австрия срещу кралската корона на Сардиния. Виктор-Амадей II оставя богато културно наследство след себе си – той обновява кралския дворец в Торино, дворците ''Венария'' и ''Ступениджи'', и построява кралската базилика „Суперга“.
 
== Ранни години ==
Виктор-Амадей II е роден на [[14 май]] [[1666]] г. в Торино като ''Виктор Амадей Себастиан Савойски, принц на Пиемонт''. Той е единственият син на савойския херцог [[Карл-Емануил II]] от втория му брак с [[Мария-Жана Савойска]]. С раждането си получава титлата ''Принц на Пиемонт'', която по традиция се носи от наследниците на савойската херцожескахерцогска титла.
 
[[Карл-Емануил II]] умира от треска през 1675 г., оставяйки властта на малолетния си син, от името на когото като регент започва да управлява майка му. През 1677 г. Мария-Жана се опитва да уреди брак между сина си и първата му братовчедка – португалската инфанта [[Изабела Луиза Жозефа Португалска|Изабела-Луиза]], която по това време е наследница на португалската корона. Чрез този брак майката на Карл-Емануил II се стреми да запази властта над Савоя за себе си, тъй като Карл-Емануил трябвало да да се установи заедно с бъдещата си съпруга в Португалия. Плановете на регента означавали и бъдещо сливане на Савоя и Португалия. Виктор-Амадей II обаче отказва да се ожени за братовчедка си, а в двора се сформира и партия, противопоставяща се на заминаването му. Въпреки подписването на предбрачния договор още през 1679 г., плановете на регента се провалят и годежът е анулиран.
 
Като подходящи кандидатки за брак с Виктор-Амадей II по това време са обсъждани [[Мария Антония Австрийска]], [[Мария София фон Пфалц|Мария-София Нойбургска]], както и [[Ана Мария Луиза Медичи|Ана-Мария Медичи]]. Виктор-Амадей II проявява желание да придобие Тоскана посредством един брак с последната Медичи и започва тайни преговори за брак с Анна-Мария Медичи, които обаче не дават резултат. Под натиска на Франция майката на Виктор-Амадей II решава да го ожени за френската принцеса [[Анна-Мария Орлеанска]] – племенница на Краля Слънце. Ръката на орлеанската принцеса е официално поискана през март 1684 г. Виктор-Амадей II използва обвързването си с Орлеаните, за да спечели политическа подкрепа за прекратяването на управлението на майка му, която по този начин е отстранена от властта още на 4 март същата година.
Ред 44:
 
== Лично управление ==
Успял да отстрани майка си от властта, Виктор-Амадей решава да довърши докрай преговорите за бъдещ брак с най-малката дъщеря на орлеанския херцог [[Филип I Орлеански|Филип I]] и англисйакатаанглийската принцеса [[Хенриета-Анна Стюарт]]. Предбрачният договор между Виктор-Емануил и Мария-Анна е подписан на [[9 април]] [[1684]] г. във Версай, а на следващия ден двамата са венчани по доверие отново във Версай. ОфициланатаОфициалната цремонияцеремония обаче е повторена в присъствието и на двамата на [[6 май]] [[1684]] г.
 
== Валденсите ==
През 1685 г. Виктор-Амадей II започва мащабни преследвания на [[валденси]]те (протестантски последователи) в Савоя. Изправена пред реален банкрут, с тази политика Савоя заплашва да изразходи и последните финанси на държавата. Поради съюза си с Англия и Холандия в [[Деветгодишна война|Деветгодишната война]] от 1688 г. Виктор-Амадей II е принуден да смекчи политиката си спрямо валденсите и през 1694 г. издава т.н. Едикт за толерантство. Въпреки това през 1698 г. [[Луи XIV]] принуждава Виктор-Амадей да изгони всички протестантски имигранти от Савоя в съответствие с договора, който двете страни подписват през 1696 г.
 
== Вътрешни реформи ==
Ред 64:
Виктор-Амадей II се оказва в позиция, заобиколен от всички страни от Бубонски владения. Това го принуждава да позволи преминаване на френски войски през Савоя по пътя им към Милано, към който самият той също има претенции. Принуден и този път да се съюзи с [[Луи XIV]] и внука му [[Филип V Испански|Филип V]], Виктор-Амадей II закрепва този съюз с брак между дъщеря си [[Мария-Луиза Савойска|Мария-Луиза]] и испанския крал през 1701 г. Същата година Виктро-Амадей II участва на страната на французите в битката при Киари за овладяването на Милано. На следващата година обаче херцогът отново сменя страните, като започва тайни преговори с императора, който му обещава [[Херцогство Монферат|Монфератското херцогство]]. За да привлече Савоя на своя страна, Леополд I предлага на Виктор-Амадей II и обширни територии в [[Ломбардия]].
 
Смяната на позициите предизвиква ответна френска реакция. През 1706 г. [[Луи XIV]] и [[Филип V Испански|Филип V]] изпращат големи войски срещу Савоя, които обсаждат Торино по време на битката за Торино. Френските части са командвани от полубрата на Анна-Мария – [[Филип II Орлеански|Орлеанския херцог]]. Съпругата на Виктор-Амадей II и синовете им са принудени да напуснат града и да потърсят безопасност в [[Генуа]]. Само навременната намеса на големи австрийски подкрепления на [[Евгений Савойски]] упявауспява да спаси херцогинята и децата ѝ от французите.
 
След подписването на [[Утрехтския мир (1713)|Утрехтския мир]] от 1713 г., който слага край на войната, испанските владения в Италия са поделени между [[Савоя]] и [[Австрия]]: Савоя получава [[Сицилианското кралство]] и част от [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], а Виктор-Амадей II получава кралска титла като крал на Сицилия.
Ред 73:
През септември 1730 г. Виктор-Амадей II решава да абдикира от престола. Кралят прави това месец след като се жени тайно за любовницата си [[Анна Каналис ди Кумиана]]. Двамата се женят на тайна церемония в Торино на [[12 август]] 1731 г., след като получават разрешение от папа [[Климент XII]]. Все още привлекателен в средата на четиридесетте си години, Виктор-Амадей II е поддържал дългогодишна връзка с нея и като сватбен подарък я обявява за маркиза на Спино. Младоженците обявяват публично брака си на [[3 септември]] [[1730]] г., което шокира целия двор. Кралят обявява и решението си да абдикира от престола и прави това на официална церемония в замъка ''Риволи''. Синът му го наследява като крал [[Карл-Емануил IIІ|Карл-Емануил IІI]].
 
Въпреки че продължава да се титулува крал, Виктор-Емануил и съпругата му се преместват в замъка в [[Шамбери]], където взимат със себе си само няколко човека за прислуга. В Шамбери Виктор-ЕмауилЕмануил продължава да получава редовни сведения за управлението на страната.
 
Под влиянието на съпругата си, през 1731 г. Виктор-Емануил, вече претърпял един инсулт, уведомява сина си, че желае да се върне на престола. Арестуван по заповед на [[Карл-Емануил II]], Виктор-Емануил е отведен в двореца ''Монкалиери'', а съпругата му Анна е затворена в изправителен дом за бивши проститутки в [[Чева]], но по-късно ѝ е позволено да се върне при съпруга си в замъка ''Риволи'', където той е заточен по заповед на Карл-Емануил. Случилото се се отразява сериозно на стария крал, който започнал да посяга на жена си, обвинявайки я за бедите, които са го сполетели.