Потребителски интерфейс: Разлика между версии

* Терминът ''човеко-машинен интерфейс (HMI)'' е приложим към потребителския интерфейс на [[машина]] или част от оборудване, превозно средство или промишлено съоръжение.<ref>{{Цитат уеб|author1=Griffin, Ben|author2=Baston, Laurel|title=Interfaces|page=5|url=http://peace.saumag.edu/faculty/kardas/Courses/CS/Interfaces2007_files/Interfaces2007.ppt|accessdate=7 June 2014|format=|quote=The user interface of a mechanical system, a vehicle or an industrial installation is sometimes referred to as the human-machine interface (HMI).}}</ref> HMI е модификация на оригиналния термин MMI ({{lang-en|man-machine interface}}).<ref name="nigeria">{{cite journal|title=User Interface Design and Ergonomics|journal=COURSE CIT 811|page=19|url=http://www.nou.edu.ng/NOUN_OCL/pdf/SST/CIT%20811.pdf|accessdate=7 June 2014|publisher=SCHOOL OF SCIENCE AND TECHNOLOGY|location=NATIONAL OPEN UNIVERSITY OF NIGERIA|quote=In practice, the abbreviation MMI is still frequently used although some may claim that MMI stands for something different now.}}</ref> Подобно на HMI е съкращението HCI ({{lang-en|human-computer interface}}), но то се използва по-често за ''взаимодействието'' човек-компютър.<ref name="nigeria"/> Често използвани термини са и операторна конзола ({{lang-en|operator interface console}}, OIC) или операторен терминал ({{lang-en|operator interface terminal}}, OIT).<ref>{{cite book|title=Recent advances in business administration|date=2010|publisher=Wseas|location=[S.l.]|isbn=978-960-474-161-8|page=190|accessdate=7 June 2014|chapter=Introduction Section|quote=Other terms used are operator interface console (OIC) and operator interface terminal (OIT)}}</ref>

При определени обстоятелства компютрите могат да проследяват действията на потребителя и да реагират, без да им се задават специални команди. Експериментира се с различни средства за проследяване на части от тялото: [[сензор]]и, отбелязващи позицията на главата, посоката на погледа и т. н. Това има особено голямо значение при разработването на интерфейси за [[виртуална реалност]].<ref>Jordan, Joel. „Gaze Direction Analysis for the Investigation of Presence in Immersive Virtual Environments“ (Thesis submitted for the degree of Doctor of Philosophy). University of London: Department of Computer Science: 5. Retrieved 7 June 2014. „The aim of this thesis is to investigate the idea that the direction of gaze may be used as a device to detect a sense-of-presence in Immersive Virtual Environments (IVE) in some contexts.“</ref><ref>Ravi (August 2009). „Introduction of HMI“. Retrieved 7 June 2014. „In some circumstance computers might observe the user, and react according to their actions without specific commands. A means of tracking parts of the body is required, and sensors noting the position of the head, direction of gaze and so on have been used experimentally. This is particularly relevant to immersive interfaces.“</ref>

== История ==

=== 1945 – 1968: „Партиден“ интерфейс ===

Партидните системи ангажират целия компютър с текущата задача; програмните инструкции трябва да включват всички онези, които днес свързваме със [[Системен софтуер|системния софтуер]], и чрез които машината комуникира с входно-изходните устройства и извършва други служебни операции. След 1957 г. започват експерименти с т. нар. системи „зареди и пусни“, които използват резидентна контролираща програма (монитор), като всяка задача се свързва с нея за извършването на различни служебни действия. Друга функция на контролиращата програма е да проверява поставените задачи за грешки, като ги установи по-рано и генерира по-полезна обратна връзка към потребителя. Така контролиращите програми стават предшественик на [[Операционна система|операционната система]] и на специално разработения потребителски интерфейс.

=== 1969 – настояще: Потребителски интерфейс с команден ред ===

[[Интерфейс с команден ред|Интерфейсът с команден ред]] еволюира от партидните устройства, след като се преминава към системна конзола. При нея взаимодействието на оператора с машината става чрез поредица от действия „заявка-отговор“, като заявките са текстови команди със строго специфичен синтаксис. Времето за реакция е далеч по-кратко, отколкото при партидните системи, и спада от дни и часове на няколко секунди. Системните конзоли позволяват на оператора да избира следващи команди, като отчита получения по-рано резултат, т.е. работата му протича в реално време или в близко до реалното. Софтуерът вече може да бъде с доста по-широки възможности и интерактивен - – нещо невъзможно преди това. Въпреки това, работата с този тип интерфейс е трудна и изисква големи усилия и знания<ref name="anaheimguide">{{Ref-lang|en}}{{cite web|title=HMI Guide|url=http://www.anaheimautomation.com/manuals/forms/hmi-guide.php#sthash.2McqS5xo.dpbs}}, Ръководство за интерфейс човек-машина</ref>.

=== 1985: SAA потребителски интерфейс (текстов) ===

=== 1968 – настояще: Графичен потребителски интерфейс ===

* Интелигентни потребителски интерфейси са интерфейси човек – машина, които имат за цел да докажат ефикасността, ефективността и естествеността на взаимодействието между човек и машина чрез представянето, обосноваването и действията от моделите на потребителя, домейна, задачите за изпълнение, беседите и медиите (като например графики, естествен език, жестове).