Легион: Разлика между версии

Първоначално под легион се е подразбирала цялата римска войска. Тя представлявала около 3 000 души пехота и 300 конници, набирани от основните римски родове /([[курия|курии]]/). Всеки род осигурявал по 100 души /(1 [[центурия]]/) и 10 [[конник]]а, а отрядът с численост от 1000 души бил командван от [[военен трибун]] /([[триба]] = племе/).

Легионът наброявал вече 3 000 тежковъоръжени пехотинци /(принципи, хастати и триарии/), 1200 лековъоръжени [[велит]]и и 300 конници. Различните категории се набирали сред гражданите в зависимост от имуществения им ценз.

Легионът бил разделен на 30 [[манипули]] / (120 войници, с изключение на манипулите на триариите – 60 войници/), всяка от които била съставена от 2 центурии от по 60 души. 300-те конници били разделени на 10 турми.

*Първата линия била съставена от [[хастати]] /(1200 човека = 10 манипули = 20 [[центурия|центурии]]; по 60 човека във всяка/).

*Втората била съставена от [[принципи]] /(1200 човека = 10 манипули = 20 центурии; по 60 човека във всяка/).

*Третата линия се състояла от [[триарии]] /(600 човека = 10 манипули = 20 центурии по 30 човека във всяка/).

Към започването на [[Първа пуническа война|Пуническите войни]] числеността на легионите била увеличена до 5 000 -5 200 човека /(броят на войниците в една центурия нарастнал на 80/). Освен това към легионите били добавени и отряди на римските съюзници allae /(криле/) под командването на [[префект]]и. въведени били и вспомагателни отряди – [[Помощни войски (римска войска)|ауксилия]] /(auxilia/).

[[Кавалерия]]та equites се деляла на лека и тежка. Тежката кавалерия се набирала измежду богатите и влиятелните младежи и била престижен род войска. Тя била средството последните да се издигнат в политиката и да направят кариера. 300-те кавалериста, които съставлявали легионната конница били организирани в 30 подразделения /(декурии/) под командването на декурион. Впоследствие през II в. пр.н.е. легионната конница била реорганизирана в 10 ескадрона – турми /(от 30 човека/), във всяка от имало по три декуриона, командващи съответната декурия.

Освен тежката кавалерия била формирана и лека такава. Тя се набирала най-често от по-бедни римски граждани или съюзници. Функцията ѝ била да прикрива фланговете на легиона от непосредствена атака и да преследва бягащия противник. Освен това тя разузнавала за засади и била използвана за предаване на съобщения. Римляните не ценялиценели много конницата, разчитайки изцяло на ударната мощ на легиона. Това имало понякога плачевни последствия – например при битката при [[Кана]] /(216 г. пр. н.е./.) След Втората Пуническа война конницата се набирала главно сред нумидийците.

През целия републикански период легионът нямал един главнокомандващ. Управлението му преминавало от един военен [[трибун]] към друг през ден или през месец. Трибуните се назначавали от [[Консул (Древен Рим)|консул]] или [[диктатор]], а след 362 г. пр. н.е. били назначавани от римския народ. Встъпвали в длъжност от 1-ви януари и оставали на този пост цяла година. Във всеки легион имало 6 трибуна. Те били избирани от [[сенатор|сенаторското съсловие]] /(tribuni laticlaves/) или от [[конник|конническото съсловие]] /(tribuni angusticlaves/). От друга страна трибун можело да стане и гражданин, участвал поне в пет военни кампании или служил 10 години.

Командващият [[центурия]] съответно се наричал [[центурион]]. След въвеждането на манипуларния строй във всяка манипула имало 2 центуриона /(prior i posterior/). В целия легион те били 60:

20 за хастатите /(съответно 10 hastati priori и 10 hastati posteriori/),

20 за принципите /(10 principi priori и 10 principi posteriori/),

20 за триариите /(10 pili priori и 10 pili posteriori/). Помощникът на центуриона бил optio /(основната му функция била да обучава войниците/) – първоначално назначаван от трибуните, а впоследствие и от самите центуриони. Броят им бил също 60.