Чосон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Премахната редакция 8254980 на 94.190.193.210 (б.) |
||
Ред 48:
}}
'''Кралство Чосон''' (буквален превод ''„Великата Държава Чосон“'', [[корейски език|Коригирана романизация на корейския език]]ː''Joseon'') било царство на територията на [[Корейския полуостров]], съществувало между 1392 и 1897 година, основано от И Сонг-гье чрез преврат през 1388. След преврата столицата е преместена в днешен [[Сеул]]. По време на Чосон, северните граници се разширяват до реките [[Тумъндзян]] и [[Ялудзян]], след подчиняването на местното население – [[Джурчени]]. Династия Чосон е последната династия в историята на Корея и най-дълго управляващата династия идеализираща [[конфуцианство]]то.▼
▲''' (буквален превод ''„Великата Държава Чосон“'', [[корейски език|Коригирана романизация на корейския език]]ː''Joseon'') било царство на територията на [[Корейския полуостров]], съществувало между 1392 и 1897 година, основано от И Сонг-гье чрез преврат през 1388. След преврата столицата е преместена в днешен [[Сеул]]. По време на Чосон, северните граници се разширяват до реките [[Тумъндзян]] и [[Ялудзян]], след подчиняването на местното население – [[Джурчени]]. Династия Чосон е последната династия в историята на Корея и най-дълго управляващата династия идеализираща [[конфуцианство]]то.
По време на царуването си, Чосон насърчено затвърдява китайските идеали и доктрини на [[конфуцианство]]то в корейското общество. Нео конфуцианството е утвърдено като новата идеология на династията. Будизмът е отчасти отхвърлен и дори понякога се стига до гонения.<ref name="easternspirit">[http://www.easternspirit.org/page.php?36 История на Корея. Детелина Маринова]</ref> След като [[Корейския полуостров|Корейският полуостров]] се обединява, идват разцвет на културата, търговията, науката, литературата и технологията. Въпреки разцвета, Чосон е няколко пъти отслабен от късния XVI до ранния XVII век, когато са японските и манджурските нашествия, които водят до тежка изолационна политика. Въпреки това след края на Второто Манджурско нашествие страната е близо 200 години в мир.
Line 76 ⟶ 75:
== Късен период ==
=== Край на династия Чосон ===
[[File:An Jung-geun.JPG|thumb|Активиста Ан Чун-гун]]
През 1863 крал Годжон взема трона. Баща му става регент, докато достигне зряла възраст. През ранните години на 1860-те регента бил главен привърженик на
През 1873 крал Годжон официално поема властта, след като регента официално се отказва от позициите си в двореца. Кралица Мин добива огромна сила, поставяки семейството си на високи позиции. През 1876, след [[Реставрация Мейджи|Реставрацията Мейджи]] в Япония и придобитите западни военни технологии, Чосон е принуден на подпише търговския договор „Ганхвадо“, с който се отварят порти на Япония за търговия и екстериториалност.
Много от корейците мразели чуждото влиние върху страната и корупцията от страна на Чосон. През 1881 била формирана елитна военна част с японски треньори, но заплатите на войниците се бавели и година по-късно се организирали бунтове срещу японските офицери. Войниците дори принудили кралицата да им осигури убежище в провинцията. През 1894 става друг масов бунт от земеделците, които се надигат срещу местния владетел, побеждават го и си разделят помежду си имотите му. Бунта се разраства толкова много, че достига град [[Чонджу]] и управлението моли за помощ Цин за прекратяване на бунта. Цин изпраща 3000 войници и договарят примирие с бунтовниците, но след като японците разбират за намесата на Цин веднага изпращат 8000 войници, завземайки кралския дворец и правейки про-японско правителство през юни 1894, което предизвиква Първата [[Китайско-японска война (1894-1895)]] водена на Корейския полуостров.
Line 86 ⟶ 84:
Императрица Мьонсонг (кралица Мин) се опитва да се притовопостави на японската намеса в Чосон, обмисляйки варианти за помощ от Руската империя и Китай, но 1895 императрицата е убита от японски агенти, така японският министър в Корея почти отрито извършва заговор срещу нея. Група от японски агенти влизат в двореца Гьонбоккун, убиват я и оскверняват тялото ѝ.
През 1895 Китай официално признава поражението си и подписва договора Шимоносеки, който гарантира несависимостта на Корея от Китай. Това е плюс на Япония, с който да подчини държавата. Съдът на Чосон смята, че Корея трябва да отстоява независимостта си и обявява „Корейската империя“, приема реформата Глангму през 1897, а крал Годжон е титлуван като император. Технически обявяването на края на династията се смята, когато името е променено, но след това Чосон продължава да властва.
С края на [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904-1905 г.)Корея официално става протекторат на Япония, а принц [[Ито Хиробуми]] става генерал-губернатор. Принца принуждава император Годжон да абдикира в полза на последния владетел от династия Чосон Сунджон. През 1909 Ито Хиробуми е убит от активиста Ан Чун-гун на гарата в [[Харбин]], което дава причина на Японската империя да присъедини Корея към територията си. <ref name="ndl.go.jp">[http://www.ndl.go.jp/portrait/e/datas/12.html
== Източници ==
| |||